Определение № 984 от 04.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2024 г.

Производство по чл. 248, ал.1 ГПК. С молба вх. № 22493 от 30.12.2024 г. ответниците по касация С. А. Б. и М. Н. Б., действащи чрез пълномощника си адв. В. Р. от АК- С. искат допълване на определение № 5703 от 06.12.2024 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските като им бъде присъдено половината от договореното и заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Е. А. Ш. чрез пълномощника си адв. М. О. от АК-С. изразява становище за неоснователност на исканото допълване по съображения, че не е представен списък по чл. 80 ГПК. Въвежда и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с доводи, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност и минималните размери на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи за съда. Молбата е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество, молбата е основателна. С постановеното по настоящото дело определение № 5703 от 06.12.2024 г. е допуснато касационното обжалване на въззивно решение № 268 от 13.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 381/2023 г. на Окръжен съд – Смолян, само в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд – Мадан по иска с правно основание чл.30 ЗН. В частта по исковете за нищожност на завещанието от 23.04.2012 г. решението не е допуснато до обжалване. Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а по силата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася и по искането за разноски. В този смисъл и предвид факта, че с определението, постановено в производство по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на решението в частта относно исковете по чл.42, ал.1 ЗН, се преустановява висящността на делото по отношение на единия от обективно съединените искове, на ответниците следва да се присъдят половината от сторените пред ВКС разноски. Неоснователно е възражението на ответника по молбата за необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК при исканото допълване. Списъкът по чл. 80 ГПК е положителна процесуална предпоставка самоо, когато се претендира изменение на решението в частта за разноските, а в настоящия случай се иска допълване, защото съдът изобщо не се е произнесъл по разноските – арг. от т. 8 и 9 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Приложен е договор за правна защита и съдействие, видно от който ответниците са договорили адвокатски хонорар в общ размер от 1600 лв.- реално платен, от който им се следват 800 лв. съразмерно на недопуснатата до касация част от въззивното решение. Посоченият размер в пълна степен съответства на фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което и възражението за прекомерност се явява неоснователно. Процесуалният представител на ответниците по касация е подал писмен отговор на касационната жалба, в който подробно е обосновал своето становище по всеки един от предявените искове в светлината на доводите, изложени от касационния жалбоподател. Анализирал е и се е позовал на относима съдебна практика, а трудът му частично е постигнал целения резултат с оглед на което следва да се приеме и че не е бил надценен. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение