Определение № 134 от 20.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 512/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба от адв. Я. Д., в качеството му на процесуален представител на Д. Ц. А., с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. решение № 1 от 04.03.2020 г. по т.д. № 512/19 г., като бъдат присъдени направените разноски за първата и втора инстанция, с оглед променения резултат- присъждане на допълнително 9000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 20.12.2016 г. ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане. Ответникът по молбата – ЗАД „Армеец” АД, [населено място], е на становище, че молбата е неоснователна. В условията на евентуалност са изложени твърдения за прекомерност на претендираното възнаграждение и твърдения за неспазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Решението е постановено на 04.03.2020 г., а молбата е депозирана на 03.04.2020 г., т.е. преди изтичане на едномесечния преклузивен срок съобразно посочената норма, поради което неоснователно е възражението за подаването й извън срока, направено от ответникът по молбата. Разгледана по същество молбата е и основателна. С решение № 1 от 04.03.2020 г. по т.д. № 512/19 г. на ВКС, І т.о. след частична отмяна на решение № 2883 от 07.12.2018 г. по гр.д. № 4296/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 3045/15.05.2018г. по гр.д.№ 8201/17г. на СГС за уважаване на предявения от Д. А. против ЗАД "Армеец" АД, [населено място], иск по чл. 432 КЗ за разликата над 16 000 лева до 25 000 лева, в същата част по същество искът е отхвърлен, и вместо него е постановено осъждане на ЗАД "Армеец" АД - [населено място], да заплати на Д. Ц. А. допълнително разликата над 16 000 лева до 25 000 лева или още 9000 лева - съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени при ПТП на 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху така присъденото обезщетение от 20.12.2016г. до окончателното изплащане. Присъдени са и направените разноски по делото пред касационната инстанция. Настоящият състав, обаче, въпреки изричното искане в касационната жалба не се произнесъл по направените разноски пред въззивната и първа инстанция, с оглед променения правен резултат или с оглед уважаване на исковете до сума в размер на 25 000 лв. от пълната претендирана сума от 30 000 лв. В тази насока основателно е искането за допълване на постановеното решение по смисъла на чл. 248, ал.1 ГПК, в частта му за разноските. Настоящият състав отчита частичното възмездяване на разноски пред инстанциите, като същите следва да бъдат присъдени пропорционално – или за първата инстанция се дължат общо 1083.75 лв., от които с въззивното решение са присъдени 996 лв., поради което с настоящото определение следва да се присъдят още 87.75 лв. /разноските са удостоверени и съответно заявени чрез представен списък по чл.80 ГПК пред първостепенния съд, като следва да се определят съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/04 г./. За въззивната инстанция и с оглед приложения договор за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, следва да бъде определен и присъден допълнителен размер, отново, съобразно чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1/04г., намален пропорционално с уважената част на иска – 1191.66 лв., от които с въззивното решение са присъдени 692 лв., поради което с настоящото определение следва да се присъдят още 499.66 лв. Или общо следва да бъде присъдена допълнително сумата 584.91 лв. Направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на исканото възнаграждение за представителство на касатора пред двете съдебни инстанции е правно необосновано, тъй като този размер се съобразява с минимално дължимото адвокатско възнаграждение. Минималният размер, определим съгласно Наредба № 1/04, се явява гарантиран винаги, в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд /чл. 36, ал. 1 ЗА/, като в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяване на позитивно за страната, представлявана от адвокат, решение / чл.38 ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78 ал.1 ГПК/. На следващо място, претендираните разноски са надлежно и своевременно заявени в първата и втората инстанция посредством представени списъци и договори за правна защита и съдействие в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, което обуславя тяхното присъждане с крайния акт по делото, който в случая се явява подлежащото на допълване решение № 1 от 04.03.2020 г. по т.д. № 512/19 г. на ВКС, І т.о. По тези съображения и на основание чл. 248, ал.1 ГПК вр. чл.78, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение