Определение № 49 от 22.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 22/2026 г.

Производството е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повод разпореждане № 30/05.01.2026г. по НЧД № 9/2026г. по описа на Русенския районен съд, с което е прекратено производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Първоначално производството е стартирало по молба на А. К. К. за допускане на съдебна реабилитация по чл. 87 от НК пред РС-гр.Берговица. В молбата се твърди, че са изтърпени наказания по четири присъди, постановени по отношение на К., както следва: по НОХД № 1476/2018г. по описа на РС Берковица, по НОХД № 1015/2019г. по описа на РС Плевен и по НОХД № 1876/2019г. по описа на РС Русе и по НОХД № 381/2019г. по описа на РС Берковица. С разпореждане №408/23.12.2025г. по ЧНД №299/2025г. съдията-докладчик от РС – гр. Берковица е приел, че не е компетентен да разгледа молбата, като е изложил съображения, че най-тежкото от наложените на молителя наказания, видно от приложената справка за съдимост, е лишаване от свобода за срок от две години, постановено по НОХД №1876/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Русе, поради което, съгласно чл. 433, ал. 2 от НПК, делото следва да бъде разгледано от този съд. След изпращане на делото на Районен съд-гр.Русе е било образувано ЧНД №9/2026г. по описа на съда. С разпореждане № 30 от 05.01.2026 г. съдията-докладчик е приел, че компетентен да разгледа молбата е РС - гр. Берковица. Аргументите за това са били, че в процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, с определение от 14.07.2020г., постановено по ЧНД №157/2020 г. по описа на РС Берковица, именно този съд е извършил групиране на три наказания, наложени с присъди по НОХД № 1015/2019г. по описа на РС Плевен, по НОХД № 1876/2019г. по описа на РС Русе и по НОХД № 381/2019г. по описа на РС Берковица, определил е да се изтърпи най-тежкото от тях- две години лишаване от свобода, наложено с присъдата на РС Русе. След приложение на чл. 24 от НК е увеличил общото наказание с четири месеца. Това е довело до повдигане на настоящия спор за подсъдност. Спорът за подсъдност е допустим и подлежи на разрешаване от Върховния касационен съд като компетентен орган по чл. 44, ал.1 от НПК. Съгласно чл. 433, ал. 2 от НПК, когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен да разгледа искането за съдебна реабилитация е съдът, който е наложил най - тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки - съдът, който е постановил последната присъда. Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че под „съд, постановил най-тежкото наказание”, следва да се разбира съдът, който е индивидуализирал наказателната отговорност на подсъдимото лице, отчитайки всички обстоятелства по чл. 54 НК и данните за личността на дееца, а не съдът, който впоследствие е извършил формално групиране на наказанията по правилата на съвкупността. В този смисъл са определение №74/2010 год. по н. ч. д. № 320/2010 год. на ІІІ н. о., определение № 97/2014 год. по н. ч. д. № 1174/2014 год. на ІІІ н. о., определение № 86/2015 год. по н. ч. д. № 1096/2015 год. на ІІІ н. о., определение № 21/2016 год. по н. ч. д. № 141/2016 год. на ІІІ н. о. и др. Съдът, който е извършил групиране на наказанията по чл. 25 от НК, включително по прилагане на чл. 24 от НК не се явява съд, постановил най-тежкото наказание по смисъла на чл. 433, ал. 2 от НК, тъй като в това производство не се осъществява индивидуализация на наказателната отговорност, а се прилагат правилата на съвкупността. Обстоятелството, че този съд е последен по време, също не е релевантно за определяне на местната подсъдност. Не на последно място следва да се отбележи, че актът, с който се определя едно общо наказание не е стабилен и подлежи на промени, в резултат на следващи евентуални осъждания на лицето. От материалите по делото е видно, че най-тежкото наказание лишаване от свобода е наложено с присъда по НОХД №1876/2019 г. по описа на Районен съд – [населено място], поради което именно този съд се явява компетентен да разгледа молбата за съдебна реабилитация. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение