Определение № 10009 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Г. А. против Определение №739 от 12.06.2026г., постановено по адм. дело № 259/2026 г. на Административен съд-Монтана. Частният жалбоподател оспорва Определение № 739 от 12.06.2026г. като неправилно, навеждайки нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – Общински съвет-Вълчедръм, представляван от Председателя си Р. П. оспорва частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и провери обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, преценява частната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което същата следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Установената по делото фактическа и правна обстановка е, както следва: Производството по адм. дело № 259/2026 г. на Административен съд-Монтана е образувано по жалба на Б. Г. А. - Общински съветник в Общински съвет – Вълчедръм, с която се оспорва законосъобразността на разпоредбите на чл.10, ал.5 и чл.10, ал.6 от Етичния кодекс на общинските съветници в Общински съвет – Вълчедръм. В жалбата се излагат доводи за наличието на правен интерес засягащ го лично, пряко и непосредствено във връзка с качеството му на общински съветник и факта, че по оспорените разпоредби му е наложена санкция „предупреждение“ във връзка с проведена процедура по чл.10 от Етичния кодекс, по повод на която санкция е образувано друго административно производство. С Определение №739 от 12.06.2026г., постановено по адм. дело № 259/2026 г. на Административен съд-Монтана по това дело съдът е преценил подадената от А. жалба, като процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК. Като е съобразил регламентираните в ЗМСМА права и задължения на общинския съветник, се е мотивирал, че когато лицето действа в качеството му на общински съветник, то не е индивидуален участник в административното правоотношение, развиващо се между общинския съвет като колективен административен орган и субекта, адресат на административния акт. Приел е, че решенията на общинския съвет са такива на колективния орган, а не на отделни негови членове, поради което е формирал извод, че общинският съветник не може да има правен интерес, различен от този на колективния орган. Изложил е съображения, че А. не е обосновал наличието на правен интерес да оспори разпоредбите на чл.10, ал.5 и чл.10, ал.6 от Етичния кодекс на общинските съветници в Общински съвет – Вълчедръм. Административният съд е обсъдил и разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България, която предвижда всеобщ съдебен контрол за законосъобразност на актовете и действията на административните органи. Приел е, че правният интерес да се иска отмяна на един административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт. Такъв интерес не се обосновава и доказва по делото, поради което не се установява права и законни интереси на жалбоподателя да са засегнати лично, пряко и непосредствено от решението на ОбС – Вълчедръм, тъй като по отношение на наложената санкция на жалбоподателя в качеството му на общински съветник по негова жалба е образувано Адм. дело №256/2026г. по описа на Административен съд – Монтана, с оглед правния му интерес от оспорването. Прекратителното определение е валидно, допустимо и правилно. Константна и непротиворечива е съдебната практика е, че общински съветник не разполага с процесуална легитимация да обжалва решение на общинския съвет в качеството му на общински съветник в този съвет. Общинският съветник участва при формиране на волята и вземане на съответното решение от Общинския съвет, който е колективен орган на местното самоуправление. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, общинският съветник има право да участва в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета. Акт, приет с необходимото мнозинство, става решение на колективния орган, независимо от волята на отделните членове, които не са участвали в гласуването или не са го подкрепили. Това е така, тъй като при формиране на волята на органа участва волята на всеки един от общинските съветници, изразена чрез неговото гласуване. От друга страна жалбоподателят не доказа личен, пряк и непосредствен интерес от обжалване на решението на Общински съвет Въледръм, поради, което и съдът е сезиран с лице без правен интерес. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: