Определение № 1620 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. Г. П., в Затвора [населено място], срещу определение № 4585 от 18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 27/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Твърди неправилност на обжалваното и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба, Административен съд – Ямбол не взема становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. С обжалваното определение на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. чл. 204, ал. 5 от АПК съдът е върнал исковата молба от И. Г. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Административен съд – Ямбол, с цена на иска 13 750 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психологическо неудобство, гняв, раздразнение, безпокойство, във връзка с нарушения на законодателството на Европейския съюз, настъпили в периода 27.07.2024 г. - 17.11.2024 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е посочил конкретни факти, на които основава исковите си претенции, както и конкретните нарушени норми от законодателството на Европейския съюз, чието неспазване или нарушаване от правораздавателния орган счита за достатъчно съществено. сочените от ищеца нарушения на правата му, визирани в провъзгласени в чл. 6 от ЕКПЧОС, се разглеждат по друг правен ред и предявяването им по реда на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ е процесуално недопустимо. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел и недопустимост на иска по чл. 2в, ал. 1,т. 1 ЗОДОВ поради непосочване на конкретни норми от правото на ЕС, създаващи непосредствено права за частноправни субекти, които ищецът да твърди, че са съществено нарушени от ответника. Настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да приповтаря доводите на Административен съд Стара Загора в тази насока и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК вр. чл.236 от АПК. Следва да се отбележи, че исковата претенция се основава на непредоставена правна помощ по две дела. По първото от тях постановеният акт не е окончателен, а отговорността на държава членка за вредите причинени на частноправни субекти в резултат на нарушение на правото на Съюза с решение на национална юрисдикция, може да бъде ангажирана само ако това решение е прието от юрисдикция на тази държава членка, произнасяща се като последна инстанция, и само ако с това решение посочената юрисдикция явно не се е съобразила с приложимото право или ако това нарушение е извършено въпреки наличието на трайно установена практика на съда в тази област. Другото определение на което се основава предявения иск касае непредявено своевременно искане за изменение на решение в частта за съдебните разноски, като ищецът не основава приложимо право на ЕС в тази хипотеза. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение