Определение № 133 от 30.09.2022 г. на ВКС по н. д. № 717/2022 г.

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за родова подсъдност между Софийски градски съд (СГС) и Софийски районен съд (СРС) по повод разглеждане на искане на прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП) за даване на разрешение по реда на чл. 161, ал. 1 от НК по ДП № 143/2021 г. по описа на РДГП – Аерогари (пр. преписка 16680/2022 г. на СГП). Искането е било депозирано в СГС и в тази връзка е било образувано НЧД № 3745/2022 г. С определение съдията-докладчик е оставил искането без разглеждане, прекратил е производството и е изпратил делото по компетентност на СРС. Мотивирал е становището си с това, че делото е било образувано за престъпление по чл. 281 от НК, което определя СРС като родово компетентен да го разгледа. Приел е за ирелевантно Постановление от 29.08.2022 г. на прокурор от СГП, с което делото е било прието по компетентност, поради липсата на данни да е повдигано обвинение на конкретни лица по чл. 321 от НК. След получаване на делото в СРС е било образувано ЧНД № 11769/2022 г. С определение от 23.09.2022 г. съдията-докладчик е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. Приел е, че при наличието на данни, отразени в Постановление от 28.07.2022 г. на прокурор от Специализираната прокуратура и материалите по делото, за провеждане на разследването по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, както и последващо приемане по компетентност на същото от СГП, то следва да се приеме, че производството е продължило за посоченото престъпление, което определя родовата компетентност на СГС да се произнася по искания по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа делото е СРС. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 44, ал. 1, от НПК, намира, че делото следва да бъде разгледано от СГС. От материалите по делото е видно, че ДП № 143/2021 г. е било образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с извършване на първото действие по разследването (претърсване и изземване на 31.05.2021 г. на апартамент № * в [населено място], [улица]) – за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от НК, като Софийската районна прокуратура (СРП) е приела и регистрирала ДП като прокурорска преписка № 13136/ 2021 г. По този текст липсват данни за привлечени лица като обвиняеми. Впоследствие наблюдаващия прокурор от СРП е изпратил делото на Специализираната прокуратура (СП) за преценка относно наличие на основания за приемането му по компетентност. С Постановление от 28.07.2021 г. (изведено на 29.07.2021 г.) производството е било прието по компетентност от СП поради данни за престъпление по чл. 321 от НК, като последващите действия сочат за продължаване на разследването по този текст независимо, че конкретни лица не са били привличани в качеството на обвиняеми. Съгласно §43 от ЗИДНПК, (обн., ДВ, бр. 32/2022 г., в сила от 27.07.2022 г.) специализираните съдилища и прокуратури в страната са закрити, а съобразно § 48 правомощията по висящите ДП е предвидено да се възлагат на окръжните прокуратури. Видно от Постановление от 29.08.2022 г. (по пр.пр. № 16680/2022 г., рег. на 30.08.2022г.) прокурор К. Г. от СГП е приел ДП № 143/2021 по компетентност на СГП. Поради липсата на посочен друг състав на престъпление, което да се разследва, е очевидно, че ДП продължава да се води за престъпления по чл. 321 и по чл. 281, ал. 2, т. 5 от НК, като по-тежкото от тях е подсъдно за разглеждане по новите законови правила на СГП. При това положение и съгласно чл. 161, ал. 1 от НПК СГС се явява родово компетентния съд да заглежда всички искания за разрешаване на претърсвания и изземвания по ДП. Затова по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК прекратеното от СРС ЧНД следва да бъде изпратено по компетентност на СГС. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение