Решение № 3431 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1333/2026 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Санленд" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сандански, депозирана чрез пълномощник адв. И. Чолаков, против решение № 4745 от 21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 732/2025 г. на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед №ОБС-125/14.04.2025 г. на кмета на община Сандански. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността му - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната на обжалваното решение. Прави се и искане за присъждане на съдебни разноски. Ответникът - кметът на община Сандански, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Акшарова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски. Ответникът- „Екогеоинвест“ ЕООД, чрез адв. А. Вакареев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за неоснователност. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени и направените в производството съдебни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от настоящия касатор против заповед №ОБС-125/14.04.2025 г. на кмета на община Сандански, с която „Екогеоинвест“ ЕООД е определен за спечелил публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на терен №3 -публична общинска собственост, за поставяне на детски атракциони, находящи се в Паркова зона- гр. Сандански, III зона с площ 15.00кв.м. по одобрена схема и предложена петгодишна наемна цена в размер на 61 500 лв. без ДДС. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Санленд" ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед на кмета на община Сандански е издадена от материално компетентен за това административен орган, при спазване на установената писмена форма, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е постановена в нарушение на чл.104, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Сандански /НРПУРОИ/, тъй като не съдържа описание на условията на плащане на цената, но това нарушение не е съществено, доколкото тези условия са подробно разписани в утвърдената от административния орган тръжна документация и същите са станали известни на участниците. Съдът е приел, че така допуснатото нарушение не е съществено, тъй като дори и да не е било допуснато, резултатът от тръжната процедура не би бил различен, а правото на защита на дружеството не е ограничено. Съдът е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че процесната заповед и заповедта за откриване на търга не съответстват на решение № 397/18.12.2024 г. на Общинския съвет-Сандански, защото с тях е стеснено предназначението на отдавания под наем терен само за „детски атракциони“, а не за „спортни и детски атракциони“. Съдът е посочил, че това възражение се опровергава от доказателствата по делото, според които предназначението на терен № 3 е именно за детски атракциони. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена и ясно описана фактическа обстановка спрямо релевантните за спора факти, първоинстанционният съд е развил обосновани правни изводи за законосъобразност на административния акт, направени въз основа на доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът е приложил правилно материалния закон и изводът за липса на отменителни основания по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатира необоснованост на обжалваното съдебно решение. Фактическата установеност по делото налага именно формирания от първостепенния съд извод за валидност на оспорения акт, като изведените крайни изводи се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав, поради което е безпредметно тяхното преповтаряне, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационният съд препраща към тях. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за общинската собственост /ЗОС/, както и относимите норми на приетата от Общински съвет – Сандански НРПУРОИ. Развитите от касатора доводи пред настоящата инстанция преповтарят заявеното и пред първоинстанционния съд оплакване, че в заповедта за определяне на спечелил търга не са описани условията за плащане на цената. Обосновано административният съд е счел това възражение за неоснователно. Съгласно чл.104 от НРПУРОИ, въз основа на протокола на проведения публичен търг, кмета на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която определя спечелилия търга, цената и условията на плащане. Чл.81 от Наредбата обаче предвижда, че търгът се открива със заповед на кмета на общината, която се издава след решение на общинския съвет и съдържа начална цена, начин на плащане и евентуални обезпечения. Чл.83 от Наредбата предвижда, че документацията за провеждане на процедурата, която следва да съдържа и проект на договор, се утвърждава от кмета на общината, а чл.84 от Наредбата въвежда забрана за промяна на обявените условия освен в случаите на на възникване на обстоятелства, които водят до невъзможност за спазване на първоначално определените срокове. Цитираните правни норми налагат извода, че условията за плащане на цената следва да са определени още с откриването на тръжната процедура и същите не подлежат на промяна впоследствие. Събраните по делото доказателства- одобрената тръжната документация и съдържащия се в нея проект на договора за наем, установяват по несъмнен начин, че конкретните условия на плащане на наемната цена са изрично определени още с откриването на процедурата. В чл.8 от проекта на договор е предвидено, че наемната цена за имота се заплаща месечно като са определени и сроковете за това. Съответно в чл.15, 16 и 17 от проекта на договор са определени последиците от неплащане на наемната цена в срок, както и обстоятелствата, при които наемодателят актуализира наемната цена. Ето защо първоинстанционният съд обосновано е приел, че условията за плащане на цената са станали известни на участниците със закупуването на тръжната документация и поради това липсата на описание на конкретните условия за плащане на цената в заповедта, с която е определен участникът, спечелил търга, не представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като условията относно начина на плащане на наемната цена, описани в проекта на договор, който е част от утвърдената документация, не само са станали известни на участниците в търга, но и не подлежат на промяна. Поради това обстоятелството, че в оспорената заповед №ОБС-125/14.04.2025 г. на кмета на Община Сандански не са преповторени условията за плащане на цената, не представлява съществено процесуално нарушение и не се отразява на нейната законосъобразност. По тези съображения обжалваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенциите на ответниците за присъждане на направените в касационното производство разноски са основателни и съобразно правилото на чл.143, ал.3 от АПК същите следва да бъдат възложени на касатора. На община Сандански- юридическото лице, в чийто състав е органът, издал оспорения административен акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 200 лева в съответствие с разпоредбата на чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 102, 26 евро. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, направените от ответника "Екогеоинвест" ЕООД разноски възлизат на 650 евро и представляват адвокатско възнаграждение, чийто размер и плащане в брой се доказват от отразеното в представения договор за правна защита и съдействие.