Определение № 315 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1513/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д., чрез адв. П. срещу определение № 55/02.03.2020 г. по гр. д. № 552/2020 г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 15/15.02.2018 г. по гр. д. № 579/2017 г. на Апелативен съд – Варна. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, и се иска отмяната му. Ответникът О. Д. Л., чрез адв. П. е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат предходният състав на Върховния касационен съд е посочил, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се реализира, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Установил е, че в случая твърдяното ново обстоятелство, на което се позовава молителката е настъпило на 30.08.2018 г., когато е извършено дарение от ответника по делото и по молбата за отмяна С. С. Л. (починала, чийто единствен наследник е сина й О. Л.). Съставът е приел, че решението на въззивния съд, чиято отмяна се иска е постановено на 15.02.2018 г., поради което и соченото от страната обстоятелство е новонастъпило, а не ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Развити са доводи, че действително производството по делото не е било приключило към този момент с влязло в сила решение, доколкото е било налице висящо касационно производство по подадена пред ВКС касационна жалба. Прието е обаче, че с оглед на процесуалните правила, според които е недопустимо събирането на нови доказателства от касационния съд при първото разглеждане на касационната жалба, дори и въпросното обстоятелство да е било известно на състава на ВКС при постановяване на решението по съществото на спора, той не би могъл да го съобрази. Изложени са съображения, че преценката дали заявеното в молбата за отмяна обстоятелство има характеристиката на ново по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се свежда до това дали е съществувало към датата на постановяване на въззивното решение, чиято отмяна се иска. След като е даден отрицателен отговор на въпроса, е направен решаващ извод, че твърдяното обстоятелство се явява новонастъпило. Посочено е, че основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска и които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. След като заявеното от молителката обстоятелство няма такава характеристика, то основаната на него молба за отмяна не следва да се разглежда по същество. Обжалваното определение е правилно. Задължението на страната за посочване в молбата за отмяна на точно и мотивирано изложение на основанията е предвидено в чл. 306, ал. 1 ГПК и представлява изискване за нейната редовност. То произтича от извънредния характер на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Молителят следва да изложи твърдения, които да попадат сред предвидените хипотези на закона - чл. 303, ал. 1 ГПК, обосноваващи неправилност на влязлото в сила решение и налагащи неговата отмяна. Върховният касационен съд следи служебно за редовността на молбата за отмяна. Липсата на конкретни фактически твърдения, които да съответстват на фактическите състави по чл. 303, ал. 1 ГПК, е основание за оставяне без разглеждане на подадената молба, тъй като редовността й е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, респ. условие за надлежното упражняване правото на отмяна. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. За да се реализира основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Фактическият състав на визираната норма има предвид такива юридически или доказателствени факти, които са се осъществили към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила и съществуването на които към този момент е подкрепено с писмени доказателства. Твърдението, че въпросното обстоятелство е настъпило след приключване на устните състезания пред въззивния съд, нещо повече – че е настъпило след постановяване на неговото решение, го изключва от предметния обхват на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – т.е. то не представлява ново обстоятелство от значение за делото. Страната не би могла иска отмяна на влязло в сила решение въз основа на нововъзникнали обстоятелства, тъй като за решаващия съд не е съществувала възможност да ги вземе предвид при разрешаването на правния спор. В случай, че е налице основание, което да обуславя претендираното от страна по материално правоотношение право и същото е предмет на правен спор, тя разполага с процесуално право на иск, посредством което да го защити. Това е така, защото новосъздадените или нововъзникнали факти, от които произтича накърненото субективно материално право не се преклудират от силата на пресъдено нещо, с което се ползва влязлото в сила решение. Изложеното характеризира подадената молба за отмяна на влязло в сила решение, на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като процесуално недопустима. Като я е приел за такава и я е оставил без разглеждане, предходният състав на ВКС е постановил правилно и законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото ответникът по частна жалба има право на разноски за настоящото производство, задължена за които е жалбоподателката. В случая обаче няма данни да е сторен такъв разход, макар да е заявено искане за присъждането му и затова не се дължат разноски на ответната по жалба страна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,