Определение № 5759 от 10.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 644/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. К. Б., чрез адв. Е. Г.- М., срещу решение № 391 от 11.11.2024 г. на Окръжен съд – София по в. гр. д. № 104/2024 г., с което след отмяна на решение № 269 от 13.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1345/2022 г. на Районен съд - Елен Пелин е осъден Б. К. Б. да премахне находящата се изцяло в неговия имот плътна ограда с височина 2.15 м. /2.20 м. според разрешение за строеж № 115 от 20.07.2021 г. на главния архитект на [община]/ и дължина 24 м. /23.90 м. според разрешение за строеж № 115 от 20.07.2021 г. на главния архитект на [община]/, построена като долепена до имотната граница между собствения му имот - УПИ * в кв. 3 по плана на [населено място], [община] и собствения на П. Д. УПИ * в кв. 3 по плана на [населено място], като възстанови предишното състояние на оградата между имотите - ограда от телена мрежа със стомано-бетонови колове.

Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. първо и трето ГПК, поставяйки следните правни въпроси:

1.Може ли въззивният съд да се произнася по непосочени обстоятелства в исковата молба? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС.

2.Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните? Поддържа се противоречие с т. 1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о.

3. Следва ли ищцата да посочи конкретно действие, с което се пречи да упражнява правото й на собственост, като посочи конкретно в какво се изразява препятстването му?

4. Може ли ищцата да се ползва от иска по чл. 109 от ЗС при положение, че е установено по делото, че не ползва навеса съобразно неговото предназначение?

По горните въпроси се сочи противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г., постановено по тълк. дело № 4/2015 г. на ОГТК на ВКС; решение № 3 от 09.02.2022 г. по гр. дело № 2139/2021 г. на ВКС, 1-во г.о. и решение № 50075 от 31.07.2023 г. по гр. дело № 3200/2022 г. на ВКС, 1-во г.о.

5. Подлежи ли на премахване в производството по чл. 109 от ЗС ограда, изпълнена в собствен имот и имаща характеристика на законен строеж, като същата е изградена преди получаване на удостоверение за търпимост на находящи се в съседен имот постройки, които не са били нанесени в регулационния план на населеното място?

6. Следва ли въззивният съд да направи проверка за валидността на представеното удостоверение за търпимост при направени възражения и изложени доводи, че разрешението за строеж на оградата не следва да се съобразя в постройките на ищцата, за които неправомерно същата е получила удостоверение за търпимост?

По въпроси 5 и 6 се поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. дело № 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС; решение № 238 от 17.05.2012 г. по гр. дело № 1081 от 2011 г. на ВКС, 1-во г.о.; решение № 591 от 25.06.2009 г. по гр. дело № 1593 от 2008 г. на ВКС, 3-то г.о.; решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр. дело № 2770 от 2008 г. на ВКС, 2-ро г.о.; решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр. дело № 4880 от 2013 г. на ВКС, 1-во г.о.; решение № 383 от 04.10.2013 г. по гр. дело № 1058/2011 г. на ВКС, 1-во г.о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от П. Д. Б., чрез адв. М. К., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд.

При постановяване на решението си въззивният съд, като е съобразил изложените в исковата молба фактически твърдения, е счел за неоснователни доводите на ответника, че ищцата не е навела твърдения, че оградата пречи на упражняването на правото й на собственост и върху жилищната сграда.

Въз основа на събраните по делото доказателства е прието за установено, че страните по делото са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти в [населено място], [община], като на границата между двата имота съществува ограда от телена мрежа и стомано-бетонови колове, а до нея е долепена, но изградена изцяло в имота на ответника, процесната плътна ограда, която е с височина 2.15 м. За строежа на плътната ограда на ответника е издадено разрешение за строеж, което разрешение е издадено без съгласието на ищцата Оградата не е изпълнена изцяло в съответствие с разрешението - изпълнен е светъл отвор от изток към имота на ищцата, който не е предвиден в строителите книжа. Оградата е на 1 м. от жилищната сграда на ищцата и на разстояние 0.52 м. от навеса й, който се ползва като кухня и дневна и фактическото му положение е следното: ограден и остъклен е почти изцяло, като малка част от южната страна не е оградена и там са разположени шкафове. Плътната ограда пречи на навлизането на светлина в навеса - от изток навлиза малко светлина поради оставен светъл отвор в оградата, а от юг не навлиза никаква светлина.

При така приетото за установено, въззивният съд е направил извод, че правото на собственост на ищцата е ограничено в резултат на изградената от ответника ограда.

Съдът е приел, процесната ограда не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Изграждането й в отклонение от разрешението за строеж, не води до извод на незаконност на строежа по смисъла на посочената норма. Освен това ограда не е изградена на самата регулационна граница, а в непосредствена близост до нея, долепена до съществуващата ограда от телена мрежа, изградена на самата граница. В този смисъл дори при извод за незаконност на оградата нейното съществуване само по себе си не съставлява ограничаване на правото на собственост на ищцата без наличието на други факти, установяващи ограничаване на правото й. Според въззивния съд оградата е недопустим строеж по смисъла на чл. 48, ал. 3 ЗУТ, тъй като е плътна, с височина над 0.6 м., като не е дадено изричното съгласие на собственика на засегнатия имот /в случая ищцата/ за построяването й. Чл. 48, ал. 4 ЗУТ дава възможност да се допусне построяване на плътна ограда с височина над 0.6 м. и без съгласието на собственика на засегнатия имот, в който случай оградата се разполага изцяло в имота на възложителя, но само ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, а в случая това условие не е изпълнено /оградата е с височина 2.15 м., а разстоянието до жилищната сграда на ищцата е 1 м./.

Прието е също от въззивния съд, че построената плътна ограда ограничава правото на собственост на ищцата, тъй като значително ограничава навлизането на светлина към нейните постройки. Последните са съществували преди изграждането на оградата и са търпими строежи по смисъла на ЗУТ и правото на собственост върху тях може да бъде защитено, вкл. чрез негаторен иск. По възражението на ответника, че не е дал съгласие в хода на процедурата по издаване на удостоверение за търпимост на навеса, съдът е посочил, че предмет на делото не е защита на правото на собственост на ответника, накърнено с построяването на навеса. Същевременно доколкото би могло да се мисли в посока инцидентен съдебен контрол относно удостоверението за търпимост, то съобразявайки, че същото се противопоставя на ответника и той навежда възражение за липса на дадено от него съгласие, то този контрол би бил относим единствено относно преценката за въздействието на оградата върху навеса, поради което изводите от такъв инцидентен контрол не биха повлияли на крайните изводи за основателност на иска.

Изложени са и мотиви, че ползвайки частта от двора, оградена от процесната ограда, ищцата изпитва негативното усещане за ограниченост на пространството поради близостта на плътната ограда. Съдът е отбелязал, че макар по делото да е установено, че навесът не се ползва по предназначение, това не води до извод за неоснователност на иска. Ищцата търси цялостна защита на правото си на собственост и се установява ограничаване на това нейно право и не може да се възприеме, че се твърди от нея ограничаване само на правото й на собственост върху навеса. Същевременно ограничаването на навлизането на светлина пречи на нормалното ползване на постройката, независимо дали се ползва като навес или не. Постройка би се проветрявала /и вероятно не би се образувал мухъл/, ако не бе с променено предназначение, както и не би съществувал проблемът с невъзможността да се отвори напълно вратата на тази постройка, тъй като навесът не предполага наличие на врати, но и при ползване на постройката като навес нормалните условия на това ползване предполагат достъп на слънчева светлина и значителното ограничаване на този достъп пречи на нормалното й ползване.

По тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е осъдил ответника да премахне находящата се изцяло в неговия имот плътна ограда с височина 2.15 м.

Предвид мотивите на възивния съд е налице основанието на чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване- поради очевидна неправилност на извода на съда, че при допустимо строителство на плътна ограда с височина до 0,60 м. без съгласието на собственика на съседния имот, подлежи на премахване цялата ограда.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,