Определение № 4885 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2024 г.

Производството по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Нео Пласт 2006“ ЕООД гр. Сливен, чрез процесуален представител, против Определение № 254/05.02.2024г., постановено по адм. дело № 449/2023г. на Административен съд – Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № 109/30.10.2023г., издадено от директор на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, с което е потвърден в оспорената му част РА № Р-02002022004651-091-002/13.07.2023г., поправен с РАПРА № П-02002023149365-003-001/07.08.2023г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Изрично в жалбата се сочи, че дружеството оспорва издаденото решение на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас, представляващ, според частния жалбоподател подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея оплаквания, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение АС - Сливен е оставил без разглеждане жалбата на „Нео Пласт 2006“ ЕООД гр. Бургас срещу Решение № 109/30.10.2023г., издадено от директор на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с разпореждания № 1694/14.12.2023г. и № 151/23.01.2024г. е дал възможност на дружеството-жалбоподател, чрез процесуалният му представител да уточни обжалвания по делото акт съобразно изложените във второто разпореждане мотиви относно разпоредбата на чл. 156 от ДОПК. С молби – уточнения от 22.12.2023г. респек. от 01.02.2024г. от дружеството-жалбоподател недвусмислено и ясно се заявява, че обжалва Решение № 109/30.10.2023г., издадено от директор на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, в частта в която е потвърден РА № Р-02002022004651-091-002/13.07.2023г., поправен с РАПРА № П-02002023149365-003-001/07.08.2023г. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че жалбата на „Нео Пласт 2006“ ЕООД е процесуално недопустима като подадена срещу решение, което съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК не подлежи на самостоятелно обжалване. Решаващият състав е съобразил дадените указания и възможност на жалбоподателят да уточни кой акт оспорва, като доколкото в депозираните в отговор 2бр. молби дружеството изрично е заявило, че оспорва Решение № 109/30.10.2023г., издадено от директор на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, в частта в която е потвърден РА № Р-02002022004651-091-002/13.07.2023г., поправен с РАПРА № П-02002023149365-003-001/07.08.2023г., съдът е приел, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Определението на Административен съд – Сливен е правилно. С оспореното пред съда Решение № 109/30.10.2023г., издадено от директор на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, частично е потвърден РА № Р-02002022004651-091-002/13.07.2023г., поправен с РАПРА № П-02002023149365-003-001/07.08.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас. Решението е издадено в производството по чл. 152 и сл. ДОПК във връзка оспорване на издадения процесен РА респек. и ПРАП от „Нео Пласт 2006“ ЕООД пред решаващия орган. По силата на чл. 156, ал. 1 ДОПК, на съдебен контрол за законосъобразност подлежи ревизионният акт, в частта, в която не е отменен с решението по чл. 155 ДОПК т.е. нормата изрично предвижда, че на съдебен контрол подлежи съответния РА, в частта в която не е отменен от решаващия орган, а не потвърждаващото го решение при обжалването му по административен ред. Тъй като в случая жалбата, инициирала първоинстанционното производство, е насочена срещу решението на решаващия орган по чл. 155 от ДОПК, а не срещу издадения ревизионен акт, то законосъобразно с две разпореждания от 14.12.2023г. и от 23.01.2024г., първостепенният съд е дал на дружеството-жалбоподател, чрез процесуалният му представител указания за отстраняване на допуснатите нередовности на депозираната от жалба. Независимо от това, в изпълнение на разпорежданията, от страна на оспорващото дружество са депозирани две молби, в които като предмет на оспорване е посочено решението на горестоящия административен орган – на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас при ЦУ на НАП. При тази повторна конкретизация, която се съдържа и в частната касационна жалба, от страна на оспорващото дружество, правилно административният съд е приел, че подлежащият на оспорване индивидуален административен акт е издаденият от длъжностни лица в ТД на НАП Бургас РА № РА № Р-02002022004651-091-002/13.07.2023г., поправен с РАПРА № П-02002023149365-003-001/07.08.2023г., а не потвърждаващото го в едната част решение на директора. Последното не е годен самостоятелен предмет на оспорване, с оглед на което законосъобразно АС - Сливен е достигнал до извод за недопустимост на жалбата. Като е стигнал до същите правни изводи и е оставил жалбата без разглеждане, съответно - е прекратил производството по делото, Административен съд - Сливен е постановил едно правилно определение, което не страда от пороците, твърдени в частната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,