Определение № 6062 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5349/2026 г.

Образувано е по частна жалба на И. В. О., подадена чрез пълномощника адвокат Х. Панев, против определение № 1022 от 18.03.2026 г., постановено по адм. дело № 380/2026 г. по описа на Административен съд Благоевград. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Обосновава правният си интерес за оспорване на удостоверението за търпимост, издадено в полза на трето лице, със собствените си вещноправни претенции върху сградите за които то е издадено. Заявява, че въз основа на него е била извършена правна сделка със сградите и то е било използвано във водено исково производство от третото лице срещу нея. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - главен архитект на Община Гърмен, не представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на И. О. против удостоверение за търпимост на строеж изх. № УТ-2084-20-001/11.02.2021 г., издадено от главния архитект на Община Гърмен и производството по делото е прекратено. Удостоверението е издадено по искане на С. Я. К. и на основание § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) относно строеж: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 87,00 кв. м. и второстепенна постройка на един етаж със застроена площ от 40,00 кв. м., които се намират в [УПИ], кв. 20 по плана на [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград. За да обоснове извод за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК, административният съд е приел, че жалбоподателката не разполага с правен интерес да обжалва удостоверението за търпимост. Посочил е, че на оспорване пред съда подлежи само отказът да се издаде такова удостоверение. То не засяга права и законни интереси на трети лица, в това число и собственика на имота, върху който е разположен строежа и не рефлектира негативно в правната им сфера Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно трайната съдебна практика, удостоверенията по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ, че незаконният строеж е търпим, имат правно значение единствено като условие за сключването на сделка за прехвърлянето му. Извън нотариалното производство това удостоверение нито поражда, нито удостоверява права и задължения, включително относно законността или търпимостта на строежа. То се класифицира като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - документ за признаване на права, издаван в административно производство, страни по което са само компетентният орган и заявителят. Издаденото удостоверение не засяга правата на трети лица, включително такива имащи свои собственически претенции върху имота, поради което за същите не е налице правен интерес от обжалването му. Интерес от съдебно обжалване притежават само лицата, чиито права или законни интереси актът нарушава или застрашава или за които той поражда задължения. В случая се има предвид онези права и интереси, които са законно признати, които са отразени в правна норма. Такава норма за трети лица да атакуват издадено удостоверение за търпимост на чужд строеж, макар и в собствен имот, не съществува, поради което те нямат правен интерес да го обжалват. Удостоверението за търпимост създава само благоприятен ефект за заявителя, но не рефлектира негативно в чуждата правна сфера на трети лица. Допустимо е само обжалване на отказ за издаването му, но не и обжалване на издадено удостоверение от трети лица, каквото се явява жалбоподателката. Защита на правото си на собственост върху поземления имот, в който се намира строежът, както и за самия строеж, тя може да реализира по общия исков ред, при наличието на данни за висящност на предявен срещу нея установителен иск за собственост. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение