Определение № 2551 от 11.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1537/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален пълномощник, срещу разпореждане № 412 от 12.03.2026 г. по в. гр. д. № 797/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК е върната касационната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу постановеното по делото въззивно решение № 618/29.12.2025 г. поради неизпълнение на дадените от съда указания за представяне в едноседмичен срок на доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 15.34 евро. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд с указания за администриране на касационната жалба. Поддържа се, че разпореждането, с което на касатора са дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност на касационната жалба, е връчено на различен адрес (без да се сочи конкретен такъв) от този, посочен по делото като адрес за кореспонденция на страната. Навеждат се и доводи, че безспорно в указания от съда срок дължимата за производството държавна такса е внесена по банков път по сметка на ВКС, което обстоятелство е констатирано от администриращия жалбата съд, но въпреки това същата е върната. Прави се евентуално искане внесената по сметка на ВКС държавна такса от 15.34 евро да бъде върната като недължимо платена. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е съобразил, че с разпореждане № 239 от 12.02.2026 г. е оставил без движение касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. № 1384/09.02.2026 г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 618/29.12.2025 г. с указания до касатора в едноседмичен срок от връчване на преписа от разпореждането да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15.34 евро, като в същия срок представи по делото и доказателства за заплащането ѝ. Приел е, че препис от това разпореждане е редовно връчен на касатора на 23.02.2026 г., като едноседмичният срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 02.03.2026 г., а платежният документ е представен по делото едва на 05.03.2026 г., т. е. след изтичането на срока. Обстоятелствата, че таксата е платена по банков път в указания срок, както и че молбата за представяне на платежния документ е с поставен изх. № от деловодството на касатора от дата 27.02.2026 г., когато е платена и таксата, са счетени за ирелевантни. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди, по следните съображения: В процеса на администриране на касационната жалба съдията докладчик от Софийския окръжен съд е констатирал, че жалбата не отговаря на изискването за редовност по чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ГПК е предоставил на касатора възможност да отстрани нередовността. В разпореждането, с което касационната жалба е оставена без движение, са дадени конкретни, ясни и точни указания относно подлежащата на отстраняване нередовност (внасяне и представяне на документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15.34 евро), срока за изпълнение на указанията (едноседмичен от датата на връчване на съобщението с приложен препис от разпореждането) и неблагоприятните последици от неизпълнението на дадените указания (връщане на касационната жалба). Противно на твърденията на частния жалбоподател, видно от приложеното по делото съобщение, преписът от разпореждане № 239 от 12.02.2026 г. с дадените от съда указания е надлежно връчен на служител на касатора (Й. С., главен експерт) на 23.02.2026 г. именно на посочения в касационната жалба адрес за кореспонденция – [населено място], [улица], ет. 5, на който адрес са били връчвани и всички останали съдебни книжа по делото. До изтичане на срока - 02.03.2026 г. (понеделник; присъствен ден), не е представен документ за внесена държавна такса, предвиден изрично в разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК като необходимо приложение за редовност на касационната жалба. При тези обстоятелства съдията докладчик от Софийския окръжен съд е процедирал законосъобразно, като е разпоредил връщане на касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Условията за редовност на касационната жалба са изисквания за съдържание и приложения, уредени в чл. 284, ал. 1 – ал. 3 ГПК, сред които и прилагането на документ за внесена държавна такса. Последното изискване е спазено, когато касаторът е приложил документ за внесена такса по конкретното дело в указания размер и обратно – не е спазено, когато е платил таксата, но не е приложил документ за плащането или е посочил, че прилага вносния документ без реално такъв да е представен в указания преклузивен срок. Съгласно приетото в практиката на ВКС нередовността по чл. 261, т. 4 ГПК и чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се състои в невнасянето на държавна такса по сметката на съда, а в непредставянето на платежния документ, който удостоверява плащането. Дори в случай че платежният документ е представен след изтичане на срока, това процесуално действие не може да бъде взето предвид от съда съгласно изричната разпоредба на чл. 64, ал. 1 ГПК, като е без значение дали самата държавна такса е внесена в срок (в т. см. определение № 480/29.06.2021 г. по ч. гр. д. № 2267/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 575/24.07.2012 г. по гр. д. № 483/2012 г. на ВКС, IV г. о., определение № 1046/24.04.2024 г. по ч. т. д. № 712/2024 г. на ВКС, II т. о. и др.). Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че след като указанията са изпълнени в срока за отстраняване на нередовности на касационната жалба – държавната такса е платена по банков път, за неизпълнената част е следвало да му бъдат дадени повторни указания и възможност да представи липсващия документ за внесената такса. Процесуалният закон не предвижда задължение за администриращия съд да дава повторни указания за отстраняване на нередовности на касационната жалба, а постановява изрично, че, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности, за които страната е редовно уведомена, съдът връща жалбата - чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая касаторът е уведомен, че следва да представи вносен документ за таксата и неизпълнението на дадените в този смисъл указания е достатъчно основание за прилагане на неблагоприятните правни последици на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Трайна е практиката на ВКС, че частичното неизпълнение на указанията по чл. 285, ал. 1 ГПК или по чл. 262, ал. 1 ГПК също има за последица връщането на жалбата, съобразно разпоредбите на чл. 286, ал. 1, т. 2 и чл. 262, ал. 2 ГПК (вж. определения по ч. т. д. № 2391/2015 г., ч. т. д. № 2044/2015 г., ч. т. д. № 303/2018 г., ч. т. д. № 603/2023 г., всички на ІІ т. о. на ВКС). Неоснователно е и искането за възстановяване на внесената държавна такса. Съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК държавната такса се дължи при предявяване на искането за защита и съдействие от съда. Разпоредбите на ЗДТ и раздел ІІ на Глава VІІІ ГПК не предпоставят дължимостта на държавната такса в зависимост от извършване на определено съдопроизводствено действие от страна на съда, изхода на спора, респ. от произнасянето по съществото на същия, като такава се дължи и при прекратяване на производството, независимо от основанието за това. В практиката на ВКС - определения по т. д. № 1474/2017 г. на ІІ т. о., ч. гр. д. № 2601/2018 г. на ІІ г. о., т. д. № 139/2018 г. на І т. о. и др., както и съобразно мотивите към цитираната и от частния жалбоподател т. 10 на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, непротиворечиво и последователно се поддържа становището, че недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ е само таксата, срещу която не е образувано производство, която е надвнесена – платена без основание по смисъла на чл. 3 и чл. 4а ЗДТ, или за която страната е била освободена по предвидения за това ред. В случая не е налице нито една от посочените хипотези, доколкото държавната такса не е недължимо платена, а е внесена по законосъобразно дадено указание за отстраняване на нередовност на подадената касационна жалба, което указание е останало неизпълнено единствено поради процесуалното бездействие на страната. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение