Определение № 230 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11637/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на М. Местанов от гр. Търговище, приподписана от адв. Атанасов, против определение № 420 от 17.10.2023г., постановено по адм.дело № 168/2023г. на Административен съд – гр. Търговище, с което на основание чл. 159 т. 5 АПК е оставена без разглеждане като просрочена жалбата му срещу Заповед № РД – З – 1507 от 21.12.2022г. на Кмета на община Търговище, с което на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ основен ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка в гараж, находяща се в УПИ II – 152, кв. 31 по плана на с. Руец, общ. Търговище, собственост на жалбоподателя и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отвенително основание по чл. 209 т. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК. Жалбоподателят посочва, че е бил уведомен за оспорената заповед с поставено съобщение на имота, залепено на 15.08.2023г., както и залепена заповедта, която е предмет на производството. Посочва, че в съобщението, поставено на 15.08.2023г. е било указано, че заповедта може да се обжалва в 14 дневен срок от именно 15.08.2023г., поради и което той е спазил този срок, съответно жалбата му не е просрочена. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съодпоризводствените действия. Ответникът Кметът на община Търговище не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Търговище е приел, че оспорената заповед е връчена на М. Местанов по реда на § 4, ал. 2 от ДР ЗУТ, чрез поставяне на съобщения на информационното табло на община Търговище и на самия обект на датата 01.08.2023г., като съобщенията са свалени от таблото на общината на 15.08.2023г., тъй като преди това еднократно заповедта е била изпратена на адреса на жалбоподателя по пощата, като пратката се е върнала непотърсена. Посочил е и че впоследствие е изпратена покана за изпълнение на заповедта отново по пощата, като и тази втора пратка се е върнала непотърсена. Поради това съдът е приел, че § 4 ал. 2 ДР ЗУТ разписва специален ред за връчване на заповедите по чл. 225 ал. 2 ЗУТ, тъй като ЗУТ не предвижда връчването на такива заповеди по реда на АПК. Поради това е приел, че 14 -дневния срок за обжалване на заповедта е започнал да тече от следващия 01.08.2023г. ден и е изтекъл на 15.08.2023г., до който момент жалба не е подадена. Приел е, че именно на 15.08.2023г. е изтекъл срокът за обжалване и подадената на 29.08.2023г. жалба като просрочена е недопустима, поради което я оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Съобщаването на актове по ЗУТ, по реда на §4, ал.2, изр.2 от ДР на ЗУТ е предвидено в две хипотези, едната от които е когато адресатът не е намерен на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица или лицето е с неизвестен адрес. Като връчването по § 4 ал. 2 ДР ЗУТ е изключение от правилото на § 4 ал. 1 ДР на ЗУТ изискващо отправянето на писмено съобщение до адресата за издадения акт по реда на АПК. В случая преди прилагането на § 4 ал. 2 ЗУТ, административният орган е изплатил еднократно съобщение по пощата, което се е върнало непотърсено, а второто изпращане касае поканване за доброволно изпълнение на заповедта, което също се е върнало непотърсено. Поради и това е пристъпено към залепване на съобщение на адреса и на таблото на общината. В случая действително са представени доказателства за залепване на такова съобщение на 01.08.2023г. с изх. № РД – 02 – 5614 от 01.08.2023г., в което е даден срок до 31.08.2023г. за доброволно премахване на незаконното строителство по оспорената в това производство заповед и по още една заповед, като е посочено, че при неизпълнение ще бъдат предприети действия по принудително премахване от община Търговище. В това съобщение не е указано съдържанието на заповедите, съответно срокът за оспорването им. Отделно от това пред настоящата инстанция от жалбоподателя е представено съобщение, изходящо от община Търговище, наименовано съобщение № 2 от 15.08.2023г., с което жалбоподателят се уведомява, че е издадена заповед за премахване на незаконен строеж № РД – З – 1507 от 21.12.2022г., като в това съобщение е посочено, че тази заповед може да се обжалва в 14 дневен срок, считано от 15.08.2023г. пред община Търговище, съответно Административния съд – Търговище. Именно това съобщение жалбоподателят посочва, че е било залепено, заедно със заповедта, като пред настоящата инстанция е представена и разлепената заповед, заедно с разлепеното оригинално съобщение от 15.08.2023г. Предвид очертаните по – горе факти, настоящият състав намира, че жалбоподателят е бил уведомен за оспорената заповед именно със съобщението № 2 от 15.08.2023г., в което му е указан и срокът за оспорване, съответно 14 дневният срок за това е започнал да тече от 15.08.2023г. и е изтекъл на 29.08.2023г., когато и е подадена жалбата. Съответно жалба е подадена в срок, противно на приетото от АС – гр. Търговище. Следва да се посочи, че дори да се приеме, че жалбоподателят е бил уведомен по реда на § 4 ал. 2 ДР на ЗУТ с поставянето на съобщението на 01.08.2023г., то предвид това, че в това съобщение не е упоменат нито в какъв срок, нито пред кой орган подлежи на обжалване заповедта, то е приложим удълженият двумесечен срок за оспорване по реда на чл. 140 ал. 1 АПК, поради и което и в тази хипотеза подадената на 29.08.2023г. жалба не е просрочена. По изложените съображения оспореното определение е неправилно, като постановено в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение