Определение № 730 от 10.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 820/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ”А” Е. (в ликвидация) - гр. С. срещу Определение № 574 от 8. Х.2009 г. по ч.т.д. 544/ 2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу Определение № 499 от 4.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 505/ 2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила Определение № 99 от 16.ІV.2009 г. по гр.д. № 138/ 2009 г. на Смолянски окръжен съд. Жалбоподателят счита, че производството по изпълнителното дело е следвало да се довърши по отменения ГПК, при което жалбите са допустими и следва да се разгледат по същество. Иска обжалваното определение да се отмени, както и определението на въззивния съд. Ответникът по частната жалба “С” О. - гр. С. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на “А” (в ликвидация) Е. - гр. С. срещу въззивното определение, с което е потвърдено определението на Смолянски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане на основание чл. 435 ал. 2 и 3 ГПК жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. Изложени са съображения, че въззивното определение е окончателно, съгласно т. 2 на ТР на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2005 г. и не подлежи на обжалване с касационна жалба. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно ВКС, ТК, тричленен състав е приел, че постановеното от апелативен съд определение по частна жалба срещу определението на окръжен съд, с което се оставя без разглеждане жалба срещу действия на съдебния изпълнител, не подлежи на касационно обжалване. Както е изложено и в обжалваното определение, частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител подлежи на разглеждане от функционално компетентният апелативен съд, чието определение е окончателно - т. 2 от ТР № 3/ 2005 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по чл. 332 и сл. ГПК (отм.), което намира приложение и към съответните разпоредби на ГПК (Д.в. бр. 59/ 2007 г.). Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че жалбата му би била основателна, ако изпълнителното дело се довърши при действието на ГПК (отм.). Въззивното определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение на окръжен съд, постановено при обжалване на действията на съдия изпълнителя, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Затова със сега обжалваното определение правилно е оставена без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение