Определение № 31 от 12.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1118/2011 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Гр.д.№ 1118 от 2011 г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на ЖСК „Л.-99- Юг” срещу решение от 06.07.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д.№ 1877 от 2010 г. С решение № 220 от 12.06.2012 г., ВКС, ГК, състав на Първо отделение е оставил сила обжалваното въззивно решение. С молба вх.№ 6077 от 14.06.2012 г. ответниците по касационната жалба А. Д. З., З. Д. З., Д. А. З. и С. А. З. са поискали ВКС да допълни решението си, като им присъди разноските по делото пред ВКС. Насрещната страна ЖСК „Л.-99-Юг” не взема становище по молбата. Молбата е подадена от легитимирани лица /ответници по касационната жалба/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК /решението на ВКС е постановено на 12.06.2012 г., а молбата е подадена на 14.06.2012 г./. Основателна е и като такава следва да бъде уважена само молбата на Д. А. З. поради следното: Още в писмения отговор на касационната жалба от 21.10.2011 г., както и в последното по делото съдебно заседание, пълномощникът на четиримата молители е поискал присъждането на направените по делото пред ВКС разноски за адвокат. Към отговора на жалбата е било приложено доказателство за направени такива разноски: договор за правна защита и съдействие от 14.09.2011 г. за 3000 лв. С оглед изхода на делото /оставяне в сила решението на въззивния съд/ и на основание чл.78 от ГПК касаторът ЖСК „Л.-99-Юг” дължи разноски за адвокат по делото само на този от молителите, който е направил такива разноски. А в случая видно от представения договор от 14.09.2011 г., такива разноски е направил само молителят Д. З.. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение