Решение № 5341 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 4570/17.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора, постановено по адм. дело № 933/2025 г. С обжалваното решение е отменено Решение изх.№ 02-240-2600/2799#6 от 21.08.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за поправка на очевидна фактическа грешка в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023г. с изх. №02-240-2600/2799 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ; Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че жалбата срещу решението за поправка на фактическа грешка е следвало да се разгледа заедно с жалбата срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023г. с изх. №02-240-2600/2799 от 01.06.2025 г. (УП изх. №02-240-2600/2799 от 01.06.2025 г.) на изпълнителния директор на ДФЗ, тъй като била налице хипотезата на чл. 213, предл. второ от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). Актът за поправка на фактическа грешка нямал самостоятелно значение, а се инкорпорирал в поправения акт. Твърди, че цялото решение е неясно и противоречиво, тъй като не ставало ясно какви изобщо са правните съображения на съда и как същият е стигнал до тях. Моли обжалваното решение да се обезсили, алтернативно да се отмени. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация – „СЪГЛАСИЕ-КАЛОЯНОВЕЦ“ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Хубенова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Стара Загора е било Решение изх.№ 02-240-2600/2799#6 от 21.08.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за поправка на очевидна фактическа грешка в УП изх. №02-240-2600/2799 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (Решение изх. № 02-240-2600/2799#6 от 21.08.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ). Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Обжалваното съдебно решение е обосновано, като съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Противно на изложеното в касационната жалба съдът е посочил какви относими към спора факти е установил и е изложил последователни и логични правни изводи, които не си противоречат и отразяват достигането до постановения от съда резултат, а именно отмяна на обжалваното Решение изх. № 02-240-2600/2799#6 от 21.08.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът не е допуснал и твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството по адм. дело № 933/2025 г. на АС-Стара Загора е образувано след като с Определение № 3547/02.09.2025 г. на АС-Стара Загора, постановено по адм. дело № 691/2025 г., е разделено производството по адм. дело № 691/2025 г. образувано по жалба на „СЪГЛАСИЕ-КАЛОЯНОВЕЦ“ срещу УП с изх. №02-240-2600/2799 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и срещу Решение изх. № 02-240-2600/2799#6 от 21.08.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Жалбата на „СЪГЛАСИЕ-КАЛОЯНОВЕЦ“ срещу Решение изх. № 02-240-2600/2799#6 от 21.08.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е изпратена за образуване на ново дело. Противно на становището на касатора актът за поправка на очевидна фактическа грешка се инкорпорира в акта, който е поправен след като изтече срокът за обжалването му и при липса на подадена жалба. В хипотеза като процесната, при упражнено право на жалба, актът за поправка на фактическа грешка не е станал част от поправения акт. Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. последно АПК решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. При подадена жалба срещу решението за поправка, разглеждането ѝ в отделно съдебно производство не е в нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение съответства и на материалния закон. Административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия и издадените от изпълнителния директор на ДФЗ актове. От съдържанието на УП с изх. №02-240-2600/2799 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и Решение изх. № 02-240-2600/2799#6 от 21.08.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, АС-Стара Загора правилно е установил, че с втория акт се изменя и допълва първия, а не се поправя допусната очевидна фактическа грешка. Към изводите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да ги преповтаря. От събраните по делото доказателства е видно, че в случая административният орган с отмененото от първата инстанция решение не е поправил очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК. За да е налице такава грешка по смисъла на цитираната разпоредба следва да има несъответствие между действителната воля на органа и начина по който я е обективирал в издадения акт. Такова несъответствие в случая не е налице, тъй като с решението за поправка непълното Приложение № 18 – Таблица 18.5, състоящо се от 10 колони се заменя от Приложение № 18 – Таблица 18.5, състоящо се от 17 колони и отнасящо се до причините за извършеното намаление на финансовото подпомагане по интервенция „Еко-ЗВПП“ за кампания 2023 г. Това, което е постигнал административният орган, с решението за поправка на очевидна фактическа грешка, е промяна на съдържанието на колона 10 от Таблица 18.5 и добавяне на още седем броя колони. Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване. Поправянето й предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не изменение на административния акт чрез промяна и допълване на неговите мотиви поради извършени допълнителни административнопроизводствени действия, както е постъпил изпълнителният директор ДФЗ. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 3305/24.03.2026 на ВАС, постановено по адм. дело № 516/2026 г. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да се присъдят в доказан по делото размер 776,93 евро (1500 лева), съгласно представения договор за правна защита и съдействие с пълномощно от 05.02.2026 г. Бланкетното възражение за прекомерност на ответника не следва да се уважава и предвид извършените от процесуалния представител действия и условията, при които е осъществена правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение