Решение № 16451 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5678/2012 г.

Решение № 16451 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5678/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 106, ал. 6 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Братой Братоев - Велико Братоев" общ. Русе, срещу Решение № 340/15.02.2012 г. на АС Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу РА № 1100567-В/21.02.2011 г., в частта потвърдена с Решение № 248/31.05.11 на директора Дирекция ОУИ Варна при ЦУ НАП. Твърди се материална необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебният акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответната страна - директор Дирекция ОУИ Варна при ЦУ НАП моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение - оставено в сила. Претендира юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт. По същество е неоснователна, което настоящият състав мотивира както следва: Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 1100567-В/21.02.2011 г., в частта потвърдена с Решение № 248/31.05.11 на директора Дирекция ОУИ Варна при ЦУ НАП, с който на ЕТ "Братой Братоев - Велико Братоев" са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в общ размер 28118, 33 лева, ведно с лихви за забава и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 280 лева, ведно с лихви за забава и данък по чл. 48 от зддфл за периода 2007 до 2009 г. в размер на 2364,83 лева, ведно с лихви за забава. С първоинстанционното решение, съдът е установил, че правилно с оглед фактическата страна на спора е приложена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, като при установеното наличие на данни за укрити доходи през ревизираните периоди, определянето на данъчната основа за изчисляване на дължимите преки и косвени данъци на жалбоподателя следва да се извърши по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. От анализа на представените в производството доказателства е изведен извода, че материалната доказателствена сила на РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК не е опровергана в хода на съдебното обжалване, поради което и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК изисква наличието на данни за укрити приходи или доходи. Анализът на посочената норма и по-конкретно на употребената в нея дума "данни" налага извода, че за да се приеме приложимостта на визираната хипотеза е достатъчно да са налице индиции, а не категорични доказателства за укрити приходи или доходи. В конкретния случай, документите, събрани от органа по приходите в хода на ревизията от доставчиците на ревизирания субект индикират, че той е получател на стоки по фактури, които не е осчетоводил, респективно не е осчетоводил прихода от реализацията на тези стоки, след като те не са установени при извършената инвентаризация като налични и в количествата по процесните фактури. Следователно, основанието на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК се подкрепя от документите, събрани от органа по приходите в хода на ревизията. При това положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 122, ал. 2 ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. Ангажираните от жалбоподателя гласни доказателствени средства, на които се позовава касатора и в касационната си жалба, не подкрепят твърдението му за незаконосъобразност на отразените в РА констатации, тъй като независимо от факта, че и тримата свидетели заявяват, че са пазарували от "Метро кеш енд кери" с картата на ревизираното ЕТ, то липсват данни кога, за кои периоди, на каква стойност са извършваните от тях покупки. Успоредно с това се установява, че за извършените покупки са издавани фактури на ЕТ, които фактури по никакъв начин не са осчетоводени от ЕТ. Ангажираните от касатора доказателства не могат да обосноват извода за конкретни доставки свързани с лични нужди на физически лица. С оглед предмета на дейност на касатора, вида и броя закупени стоки и интензитета на пазаруване и фактуриране, следва да се приеме, че съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, респ. презумпцията за вярност по чл. 124, ал. 2 ДОПК, отразените в РА констатации са необорени и кореспондират с доказателствения материал по делото. В обобщение на изложеното дотук следва да се отбележи, че правилно приходните органи и съдът са приели, че Велико Братоев е упражнявал дейност като ЕТ. Предметът на дейност на търговеца е търговия на дребно с хранителни и нехранителни продукти. Посредством закупуване на фактурираните от Метро Кеш енд Кери стоки е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1. Не е налице спор относно обстоятелството, че закупените и фактурирани на ЕТ стоки не са били открити при извършената ревизия нито като наличност, нито като счетоводна ведомост, за да се приеме, че при пазарната реализация на същите е бил внесен дължимия данък. Видно от фактурите, както и от приложените към делото доказателства следва, че са за закупени стоки, които в по-голямата си част са в количества, брой и интензитет на закупуване на конкретните продукти, съответстващи по предназначение за търговия на дребно, каквато е и дейността на ревизирания субект. Твърденията на тримата свидетели и показанията на ревизираното лице, че е предоставял картата си от Метро на всички нуждаещи се от нея негови съселяни, не опровергават направените дотук изводи. При тези обстоятелства правилно съдът е приел, че при липса на данни за износ на процесните, незаприходени стоки, то същите са реализирани на вътрешния пазар и са облагаеми, поради което следва да бъде начислен ДДС. Размера правилно е прието от съда, че е определен на базата на събраните в хода на ревизионното производство неосчетоводени фактури, сочещи размера на незаприходените стоки, реализирани към края на всяка година от ревизирания период, въз основа на декларираните от касатора норми на надценка е определена и данъчната основа за облагане и съответния размер на дължимия данък. Относно размера на установените с РА, и потвърдени с първоинстанционното решение, задължения по ЗДДФЛ не е налице спор и не се излагат конкретни доводи в касационната жалба. С оглед изхода от спора и претендираните от касационният ответник разноски, настоящият състав счита, че не следва да се присъждат такива, поради неявяване на процесуален представител в настоящото касационно производството. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният Административен съд, осмо отделение,