Определение № 170 от 13.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 47/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „Алианц България”, [населено място] срещу протоколно определение от 23.11.2022 г. по в. т. д. № 255/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, с което, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, е спряно производството по предявения от К. П. Л. против частния жалбоподател иск с правно основание чл. 432 КЗ до приключване на досъдебно производство № 216/2020 г. по описа на РУП - Долна Митрополия, № 3837/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради отсъствие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Счита, че доколкото по досъдебното производство няма лице, привлечено като обвиняем, не може да се приеме, че е образувано досъдебно производство, в което деецът и престъплението му са идентични с тези, които се твърдят в исковия процес. Позовава се на конкретна съдебна практика в тази насока. Ответницата по частната жалба – К. П. Л. – не взема становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да постанови спиране на производството по в. т. д. № 255/2022 г., ввъззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК поради наличието на данни за престъпление от общ характер и за образувано досъдебно производство с предмет настъпилото ПТП с причинена смърт, от което се претендират неимуществени вреди в производството по предявения иск по чл. 432 КЗ. Този извод е обосновал с данните от писмо вх. № 5563/11.11.2022 г. на Окръжна прокуратура - Плевен, според което досъдебно производство № 216/2020 г. по описа на РУП Долна Митрополия, № 3837/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен е образувано на 26.08.2020 г. затова, че на 26.08.2020 г. в [населено място], обл. Плевен, пред дом № 35 на [улица], посока за центъра на [населено място], при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на П. Г. П. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Констатирал е, че съгласно писмото в досъдебното производство не е привлечен обвиняем и не са взети мерки за процесуална принуда. Решаващият състав е счел, че се налага спиране на производството по чл. 432 КЗ до приключване на досъдебното производство, доколкото спирането може да е относимо не само ако престъплението е част от фактическия състав на ищцовата претенция, но и когато тя е част от защитата по същество на ответника. Посочил е, че в случая се претендира обезщетение за претърпени вреди от деликт, който с оглед твърденията в исковата молба и събраните писмени доказателства разкрива признаците на престъпление против транспорта и съобщенията (глава 11, раздел II от НК) с причинена смърт. Приел е, че е налице тъждество между твърденията на ищеца за осъщественото от трето лице противоправно деяние, носещо белезите на престъпление и деянието, за което е образувано досъдебното производство. Преценил е, че предвид идентичността на обективните и субективните признаци от състава на това престъпление с елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл. 45 ЗЗД, от която произтича отговорността на застрахователя по валидно застрахователно правоотношение с делинквента, евентуалната присъда на наказателния съд ще бъде задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. Обжалваното определение е неправилно. По въпроса за предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" спрямо пострадалото лице при наличието на досъдебно производство, по което не е привлечено лице като обвиняем, е формирана постоянна практика на ВКС (определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на I т. о., определение № 150 29.03.2021 г. по ч. т. д. № 461/2021 г. на I т. о., определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч. т. д. № 653/2022 г. на II т. о. и др.), според която, пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава само тогава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Обжалваното определение е в противоречие с посочената практика. Въззивният съд не е взел предвид, че според представеното по делото писмо вх. № 5563/11.11.2022 г. досъдебното производство е образувано с оглед престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, но без да има привлечено към наказателна отговорност лице. Липсват данни дали производството е образувано именно срещу посочения в исковата молба делинквент или срещу неизвестен извършител. Няма и данни спрямо делинквента да са извършени процесуални действия по реда на НПК, които, независимо от липсата на привличане, да сочат, че наказателното производство се насочва срещу него, нито данни за указания на прокурора за предприемането на такива действия или за привличането и разпита му в качеството на обвиняем. Затова не може да се направи извод, че е налице тъждество между посочения в исковата молба делинквент и извършителя на престъпното деяние, предмет на наказателното производство. Поради изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на апелативния съд за продължаване на производството. В случай, че посоченото в исковата молба като деец лице бъде привлечено като обвиняем в образуваното наказателно производство, съгласно трайната практика на ВКС производството по настоящото дело ще следва да бъде спряно. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение