Решение № 136 от 10.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 867/2010 г.

Решение № 136 от 10.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 867/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г. С. срещу въззивното решение от 19.05.10 г. по т. д. № 2992/09 г. на АС - г. С., т. отд., 6-ти с-в, с което е оставено в сила разпореждането от 12.04.08 г. по г. д. № 695/07 г. на СГС, VI-7 с-в., с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист на основание чл. 624 ГПК във вр. с чл. 20 и сл. от Регламент на Европейския парламент и на Съвета на Европа/ЕО/ № 805/04 г. от 21.04.04 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания в полза на "Трустуийк В." Б. В., г. А., Х. въз основа на решение от 28.01.05 г., изменено на 21.09.06 г. по дело № 2003, стр. 596 /ВС/- отделение на Кралски съдилища, Търговски съд на Великобритания, с което [фирма] е осъдено да заплати сумата 239 282.47 паунда, ведно с лихва с размер 43 682.52 паунда за периода 17.10.02 г. до датата на решението.

В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения /чл. 281, т. 3 ГПК/.

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси.

В тази връзка касаторът развива съображения, че въззивният съд не е съобразил действието по време на относимите процесуални разпоредби на ГПК в производството по признаване и допускане изпълнението на чуждестранно съдебно решение на страна-членка на ЕС, каквото е процесното решение от 28.01.05 г., изменено на 21.09.06 г. по дело 2003, стр. 596 на ВС, отделение на Кралски съдилища - Търговски съд на Великобритания.

Ответникът по касационната жалба "Трустуийк В. "Б. В., г. А., Х. поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 ГПК и сл. в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК

ВКС - ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК приема следното:

Предмет на делото е искане за издаване на изпълнителен лист, направено на основание чл. 624, ал. 1 ГПК въз основа на представен по делото заверен препис от чуждестранното съдебно решение - от 28.01.05 г., изменено на 21.09.06 г. по дело 2003, стр. 596 на ВС, отделение на Кралски съдилища - Търговски съд на Великобритания, с което в полза на ищеца "Трустуийк В." Б. В. е присъдена 239 282.47 паунда, ведно с лихва с размер 43 682.52 паунда за периода 17.10.02 г. до датата на решението. Тези суми са определени в искането като дължими на ищеца от ответника по искането [фирма] - г. С. - касатор в настоящото производство. За изпълнение на това решение е издаден сертификат /удостоверение/ за европейско изпълнително основание /УЕИО/, надлежно придружен с удостоверение - апостил съгласно Х. конвенция от 5.10.1961 г.

С определение № 274/27.04.11 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Основните обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване са следните:

• кой е приложимия ред за издаване на изпълнителен лист въз основа на чуждестранно решение в производство, инициирано при действието на отменения ГПК

• кои са задължителните реквизити, предвидени в Регламент № 805/04 г. за които съдът в държавата по изпълнение на чуждестранното съдебно решение следва да следи служебно

• какъв е обхвата на проверката на представените документи съгласно чл. 20 от Регламент № 805/04 г.

• в кои случаи е допустимо съдът по изпълнение на чуждестранното съдебно решение да откаже издаване на изпълнителен лист

От представените по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена в СГС от "Трустуийк В." Б. В., г. А., Х. на 26.04.07 г. с вх. № 12134 при действието на стария ГПК /посл. редакция в ДВ, бр. 80 - 3.10.06 г./.

Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент № 805/04 г., който се прилага от 21.10.05 г. /вж. чл. 33 от Регламента/ процедурите за принудително изпълнение се уреждат от закона за принудително изпълнение на държавата-членка.

Съчетаното логическо и систематическо тълкуване на императивните норми на § 2, т. 9 и § 2, т. 14 от ПЗР ГПК /ДВ, бр. 59 - 20.07.07 г. - в сила от 1.03.08 г. /както и препращащата разпоредба на чл. 20, т. 1 от Регламент № 805/04 г., който след договора от 1.01.07 г. за присъединяването на РБългария към ЕС има пряко приложение налагат извода, че приложимият процесуален ред, респ. производството, инвокирано по молбата за издаване на изпълнителен лист, подадена в СГС от "Трустуийк В." Б. В., г. А., Х. на 26.04.07 г. с вх. № 12134 при действието на стария ГПК /в посл. редакция ДВ, бр. 80 - 3.10.06 г./ като постъпила преди 1.03.08 г. е следвало да бъде разгледана по реда на отменения ГПК във вр. с Част IV от КМЧП, които в конкретния случай се явяват и приложимият процесуален ред. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на § 61 от ПЗР ГПК /ДВ, бр. 59 - 20.07.07 г./, според която Част VII от новия ГПК влиза в сила от 24.07.07 г., т. е. след датата на подаване на молбата от "Трустуийк В." Б. В., г. А., Х. в СГС за издаване на изпълнителен лист - 26.04.07 г.

Тук следва да бъде съобразено и обстоятелството, че към датата на постановяване на основното чуждестранното съдебно решение - от 28.01.05 г. и съответно изменено на 21.09.06 г. РБългария не е била членка на ЕС, поради което разпоредбите на цит. Регламент № 805/04 г. към този момент не са били приложими. В тази връзка следва да се посочи и практика на С. - Л., според която наличието след датата на присъединяване на държавата-членка към Съюза на елемент, свързан с обстоятелствата предхождащи тази дата и който е последица от тези обстоятелства, не е достатъчно за да получи Съдът на ЕС - Л. компетентност да отговаря на преюдициални въпроси относно тълкуване на дадена Директива/Регламент, тъй като те не могат да намерят своето приложение в тези случаи - вж. т. 26 от Определение от 11.05.11 г. на С. - Л. по дело С-32/10. В този смисъл са и Решение от 10.01.06 г. по дело Yonos С-302/04, R., Решение от 14.06.07 г. по дело Telefonika 02, Сzech R., C-64/06 и др. на Съдът на ЕС-Л. Даденото от С. - Л. тълкуване на европейското законодателство, обективирано в разпоредби на Регламенти и Директиви на Съвета на Европа и на Европейския парламент е задължително за правоприлагащите органи на страните-членки на ЕС.

Следователно изводът, който тук по analogia legis се налага е, че към момента на предявяване на иска от "Трустуийк В." Б. В., г. А., Х. - 17.10.02 г., както и към момента на постановяване на основното чуждестранно съдебно решение - от 28.01.05 г. и съответно към датата на неговото изменение, произтекло на 21.09.06 г. когато е породено процесуалното правоотношение между страните РБългария още не е била страна-членка на ЕС, поради което разпоредбите на цит. Регламент № 805/04 г. не биха могли да бъдат приложени.

Независимо от горното дори и да се приеме обратното - теза, поддържана от ответника по касационната жалба "Трустуийк В." Б. В., г. А., Х. представените пред СГС решение и УЕИО не отговарят на изискванията на Регламент № 805/04 г. защото:

В чл. 20, т. 2 от Регламент № 805/04 г. е посочено, че за иницииране на процедура по изпълнение е необходимо кредиторът да представи на съда по изпълнение препис от решението, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила, както и препис от Удостоверение /сертификат/ за европейско изпълнително основание /УЕИО/, което да отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила. Логическото тълкуване на разпоредбата налага извода, че съдът по изпълнение е този, който следи дали представените му документи отговарят на поставените от Регламента изисквания за доказателствена сила.

Регламент № 805/04 г. свързва наличието на доказателствена сила на решението и УЕИО с установяване на тяхната безспорна автентичност или истинност - арг. от чл. 20, т. 2 от Регламента.

Следователно представеното в съда по изпълнение решение и УЕИО не трябва да създават никакво съмнение за наличието на каквито и да било пороци. Принудително изпълнение не може да бъде допуснато, ако при една външна формална проверка се установи, че УЕИО е опорочено като например то не е било издадено от компетентен орган или ако не съответства на решението, което отразява и ако не е попълнено изцяло и/или неточно какъвто е настоящия случай. Едно такова УЕИО е неавтентично по смисъла на чл. 20, т. 2 от Регламент № 805/04 г., поради което няма доказателствена сила на европейско изпълнително основание за безспорно вземане по смисъла на Регламент № 805/04 г. и въз основа на него не следва да бъде издаден изпълнителен лист.

Представеното по делото УЕИО /сертификат/ не отговаря на необходимите изисквания, поради което няма доказателствена сила защото:

а/ удостоверението не съответства по съдържание на приложеното към него решение - в диспозитива на осъдителното решения няма присъдена законна лихва, докато в УЕИО има такава. Освен това в съдебното решение присъдената лихва е в размер на 52.44 паунда на ден, а в УЕИО 62.02 паунда на ден.

б/ съдебното решение е датирано към 28.01.05 г., като след то е било изменено на 21.09.06 г. В УЕИО като дата на съдебното решение е посочено единствено 28.01.05 г., но не и датата на измененото решение 21.09.06 г.

в/ УЕИО не е попълнено изцяло - т. 12, в която се съдържа информацията за призоваването в съдебно заседание не е попълнена. Призовка не е връчена нито чрез предаване с потвърждение за получаване, нито без потвърждаване - чл. 13 и чл. 14 от Регламента

г/ самото съдебно решение не отговаря на изискванията на регламента защото:

• решението е било изменено /след повече от година от първоначалното решение, чието съдържание не е ясно/ и самото съдържание на това изменение е неясно и длъжникът не е бил надлежно уведомяван за това изменение

• решението е неясно, тъй като от представения по делото заверен препис е видно, че в самото решение са нанесени последващи корекции, изразяващи се в промяна на броя на дните за които се дължи лихва

Следователно предвид изложеното както представеното по делото чуждестранно съдебно решение, така и УЕИО не отговарят на изисквания на Регламента за доказателствена сила

Горното налага извода, че въззивното решение от 19.05.10 г. по т. д. № 2992/09 г. на АС - г. С., т. отд., 6-ти с-в, и оставеното с него в сила разпореждане от 12.04.08 г. по г. д. № 695/07 г. на СГС, VI-7 с-в следва да бъдат отменени изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго, с което се отказва издаване на изпълнителен лист на основание чл. 624 ГПК във вр. с чл. 20 и сл. от Регламент на Европейския парламент и на Съвета на Европа /ЕО/ № 805/04 г. от 21.04.04 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания в полза на "Трустуийк В." Б. В., г. А., Х. въз основа на решение от 28.01.05 г., изменено на 21.09.06 г. по дело № 2003, стр. 596 /ВС/ - отделение на Кралски съдилища, Търговски съд на Великобритания, с което [фирма] е осъдено да заплати сумата 239 282.47 паунда, ведно с лихва с размер 43 682.52 паунда за периода 17.10.02 г. до датата на решението.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно представения списък и доказателства за направените разноски в полза на [фирма]-касатор в настоящото производство следва да бъдат присъдени 48000 лв. съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното ВКС-ТК