Решение № 57 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 527/2010 г.

Решение № 57 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 527/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд - Велико Търново по гр. д. № 1039/2009 г., в конкретно посочени части, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С определението на касационния съд от 8. 11. 2010 г. е прието, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от жалбоподателя И. Д. на ищеца по делото С. С. е в противоречие с установената практика - т. 11 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, която изисква при определяне на размера на неимуществените вреди да се вземат предвид всички установени и конкретно посочени обстоятелства. При касационната проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК се установи следното: Окръжен съд - Велико Търново с решение от 8. 12. 2009 г. е потвърдил решението на Горнооряховския районен съд по гр. д. № 1672/2008 г., в частта, с която е осъден И. Д. да заплати на С. С. сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на 7.8.2007 г. чрез обида, със законната лихва от 1.12.2008 г. до окончателното изплащане и да заплати сумата 194.50 лв. - мораторна лихва от датата на увреждането до предявяване на иска на 1. 12. 2008 г. Въззивният съд се е позовал на чл. 300 ГПК и съобразил задължителната сила на присъдата от 15. 10. 2008 г. по н. ч. х. д. № 1058/2007 г. на Горнооряховския районен съд, с която И. Д. е признат за виновен, че на 7. 8. 2007 г. в [населено място] публично казал нещо унизително за честа и достойнството на С. С., действал в качеството му на полицай при Р. Г. О.. Въззивният съд е констатирал непрецизност на диспозитива на присъдата - непосочване на самото престъпно действие, но от мотивите на същата присъда е направил извод, че увреждането се изразява в обидното обръщение "ченге", което Д. е отправил към ищеца С.. Съдът е преценил, че това пренебрежително наименование на полицай, засегнало достойнството на ищеца, не се отличава със значителна степен, но е приел, че по справедливост, ответникът дължи обезщетение 1000 лв., толкова колкото е присъдено и за другото увреждане на ищеца, признато с посочената наказателната присъда - клевета на длъжностното лице, полицай С., тъй-като Д. е подал жалба до Р. Г. О., че при инцидента на 7. 8. 2007 г. С. е упражнил физическо насилие спрямо него. Съображенията на въззивния съд за размера на обезщетението са необосновани и несъответни на закона. При липсата на изрично възражение от страна на ответника, сега жалбоподател, че не е употребил обидното назоваване "ченге" по отношение на ищеца, съдът е имал основание да приеме този факт за доказан. По делото, обаче, липсват данни и доказателства за естеството и степента на моралните страдания на ищеца от обидното обръщение. Изложението на исковата молба, обясненията на ищеца в с. з. на 12. 3. 2009 г. пред районния съд и показанията на разпитаните свидетели съдържат данни само за вредите, причинени от подадената от Д. жалба до Р. Г. О., с която е преписал на С. извършване на престъпление - нанасяне на побой. При липса на доказателства, вкл. конкретни твърдения на самия ищец, за естеството и степента на причинените му вреди от обидното обръщение на ответника, съдът е имал основание по своя преценка, с оглед на опитните правила, да присъди парично обезщетение, но определеният размер 1000 лв. е несъответно голям за предполагаемите душевни терзания на ищеца от обидното обръщение "ченге". Касационният съд счита, че точното прилагане на закона - чл. 52 ЗЗД, налага намаляване на обезщетението до размер на сумата 100 лв.. Съобразно това изменение, следва да бъде намалена и присъдената мораторна лихва от 194.50 лв. на 19.45 лв.., както и размера на дължимата държавна такса от 95. 44 лв. на 52. 44 лв.. Върховният касационен съд