Определение от 26.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5049/2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение при извършената служебна проверка по делото установи, че Административен съд гр. Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл. 267, § 1, б. „б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с тълкуването на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти /включително съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 2, букви „и“ и „й“, чл. 3 и чл. 8 от същата/, която е относима към спора и е от съществено значение за решаването му. Конкретните въпроси са следните: Като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и чл. 2, буква „г“ от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, следва ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което определя лицата, осъществили вътршнообщностни пристигания на нефтен кокс по т. 3.4.23 от приложение А към Регламент /ЕО/ № 1099/2008 г. за производствени цели, като задължени лица за създаването на запаси за извънредни ситуации? Следва ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2 букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което ограничава видовете продукти, с които следва да бъдат създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации, само до част от видовете продукти по чл. 2, буква „и“ от Директивата във връзка с глава 3.4 от приложение А към Регламент /ЕО/ № 1099/2008 г.? Следва ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2 букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че извършването на вътрешнообщностни пристигания, респективно внос, на един вид продукт по чл. 2, б. „и“ от Директивата във връзка с глава 3.4 от приложение А към Регламент /ЕО/ № 1099/2008 г. от дадено лице поражда задължение за него да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации от друг различен вид продукт? Следва ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2 букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което налага на дадено лице задължение да създаде и поддържа запас с продукт, който не използва и не е свързан с икономическата дейност на това лице, което задължение освен това е и със значима финансова тежест за лицето /водеща практически до невъзможност за изпълнение/, тъй като лицето не притежава такъв продукт и не е негов вносител и/или съхранител? Ако отговорът по някой от въпросите е отрицателен, като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата за основните права на ЕС, следва ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2, „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че на вносител на даден вид продукт може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации само от същия вид продукт, с който е осъществил вноса? Преюдициалното запитване е по адм. дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна. По адм. дело № 1257/2021 г. на Административен съд гр. Варна също е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на същото основание и със същите въпроси. По първото преюдициално запитване е образувано дело № С-428/2022 г., а по преюдициалното запитване по адм. дело 1257/2021 г. е образувано дело № С-395/2022 г. Двете дела са обединени под един номер, а именно № С-395/2022 г. Настоящият състав на шесто отделение на Върховния административен съд намира, че отговорите на поставените въпроси по преюдициалното запитване са от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор. Същите пряко го касаят, поради което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК производството по настоящото дело трябва да бъде спряно до постановяване на решение по образуваното пред Съда на Европейския съюз дело № С-395/2022 г. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът