Определение № 1124 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Г. „И.” със седалище в [населено място], чрез процесуалния й представител юрисконсулт П. С. срещу решение № 95 от 24.3.2014 г, постановено по гр.дело № 114/2014 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 911 от 4.12.2013 г по гр.дело № 6353/12 г на Сливенски районен съд, в частта с която е признато за установено по отношение на Г.„И." при Министерство на правосъдието, че С. Т. Ч. от [населено място] има право на 170 часа допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за тримесечие за периода 21.12.2009 г-21.12.2012 г. В жалбата се подържа, че въззивното решение в тази част е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството прекратено. Ответникът по касационната жалба С. Т. Ч. оспорва подадената касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че постановеното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което не са налице основания за допускането му до касационен контрол.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна. Като взе предвид изложеното по- горе, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира следното: Съгласно задължителните разрешения, дадени с ТР 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГК в касационното производство в стадия на селектиране на касационните жалби следва да намери приложение т.10 от ТР 1/2001 г на ОСГК и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол в обжалваната част, а преценката за валидността и допустимостта му ще се реши с решението по същество на подадената касационна жалба. С оглед на изложеното въззивното решение в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид което Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение