Определение № 5254 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4132/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на М. Л. П., ЕГН [ЕГН], представлявана по пълномощие от своя баща Л. П. П., приподписана от адв. Снежинка С., срещу определение №105 от 09.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д. №76/2023г. по описа на Апелативен съд- Б., в частта му, с която е оставена без разглеждане и е прекратено производството по частната й жалба срещу определение №1810 от 03.08.2022г. по в.гр.д.№445/2022г. на Окръжен съд- Бургас, с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалба вх. №1503/07.02.2022г. по описа на Окръжен съд- Бургас, идентична с жалба вх. №2299/07.02.2022г. по описа на ЧСИ С. Н., подадена от Т. Н. К., ЕГН [ЕГН], срещу действия на ЧСИ С. Н., рег. №805, по изпълнително дело №630/2021г., обективирани в съобщение изх. №2361/28.01.2022г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Не е постъпил отговор на частната жалба от ответните страни по нея- взискателят по изпълнителното дело К. Н. Б., длъжниците Л. П. П. и М. К. Г.- П. и третото лице- купувач от публичната продан Т. Н. К.. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Изпълнително дело №630/2021г. по описа на ЧСИ С. Н., рег. №805, с район на действие- Окръжен съд- Бургас, е било образувано по искане на взискателя К. Н. Б. за събиране на парично вземане срещу длъжниците Л. П. П. и М. К. Г.- П., като по делото като страна е била конституирана и М. Л. П., в качеството й на приобретател на имотите, върху които е било насочено принудителното изпълнение. Действия на съдебния изпълнител по посоченото дело, обективирани в съобщение изх. №2361/28.01.2022г., са били обжалвани от третото лице- купувач на имоти от проведената публична продан Т. Н. К. с жалба вх. №1503/07.02.2022г. по описа на Окръжен съд- Бургас, идентична с жалба вх. №2299/07.02.2022г. по описа на ЧСИ С. Н., като с определение №1810 от 03.08.2022г. по в.гр.д.№445/2022г. на Окръжен съд- Бургас, жалбата е била оставена без разглеждане и производството по нея е било прекратено. Срещу това определение е била подадена жалба както от Т. Н. К., така и от длъжника М. К. Г.- П. и от третото лице М. Л. П.. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд- Б. е приел, че жалбата на М. Л. П. е недопустима, тъй като тя не е легитимирана да обжалва акта, с който жалбата на друго лице- Т. Н. К. е била оставена без разглеждане. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК определение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд освен в предвидените от закона случаи. В случая с определение №1810 от 03.08.2022г. по в.гр.д.№445/2022г. на Окръжен съд- Бургас съдът се е произнесъл по подадена от Т. Н. К. жалба срещу действията на съдебния изпълнител, като жалбата е била оставена без разглеждане. Така постановеното определение засяга правата само на лицето, чиято жалба е била оставена без разглеждане, а именно- Т. Н. К., поради което и само това лице може да го обжалва. Определението не засяга правната сфера на М. Л. П. и последната няма правен интерес да обжалва същото, нито е легитимирана да защитава правата на Т. Н. К.. Предвид горното подадената от М. Л. П. частна жалба срещу определение №1810 от 03.08.2022г. по в.гр.д.№445/2022г. на Окръжен съд- Бургас е процесуално недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от Апелативен съд- Б.. По изложените съображения, обжалваното определение следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,