Определение № 35 от 25.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Я. Г. Н. чрез адв.С. Р. за допълване на решение № 196 от 22.11.18г., постановено по гр.дело № 3871/17г. на ВКС, ІV г.о., в частта за разноските. Ответната страна в производството М. Ж. Ж. чрез адв.К. К. счита, че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С решение № 196 от 22.11.18г. по гр.д.№ 3871/17г.състав на ІV г.о.на ВКС е отменил решение № 33 от 28.04.17г., постановено по в.гр.дело № 68/17г.на Бургаски апелативен съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.422 ал.1 ГПК за признаване дължимост на сумата 13 200 лв /разликата над 35 781.67 лв до 48981.67лв/ и вместо него е постановил друго,с което е признал за установено,че М. Ж. Ж. дължи на Я. Г. Н. и сума в размер на 13 200 лв /разликата над 35 781.67 лв до 48 981.67 лв / представляваща неизплатен остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 96, том І,рег.№ 1137,дело № 84 от 10.04.14г.на нотариус Д. Г., с рег.№ 403 на Нотариалната камара,ведно със законната лихва, считано от 15.01.16г.до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 44 от 19.01.16г.по ч.гр.д.№ 52/16г.на РС Нова Загора. Със същото решение е осъдена М. Ж. Ж. да заплати на Я. Г. Н. сумата 894 лв разноски пред ВКС. Молбата е основателна. Съставът на ІV г.о.на ВКС, като взе предвид изхода на делото и че е пропуснал да се произнесе в решението си досежно разноските, направени от жалбоподателката в предходните две инстанции, за което е направено своевременно искане в касационната жалба, намира,че следва да допълни решението си по реда на чл.248 ал.1 ГПК. Поради уважаването на предявения иск изцяло ответницата М. Ж. следва да заплати на ищцата Я. Н. още сумата от 670.36 лв разноски за първата инстанция съгласно списък по чл.80 ГПК.Направените пред втората инстанция разноски са в размер на 1764 лв, представляващи 1500 лв адвокатско възнаграждение и 264 лв заплатена държавна такса,за които също е представен списък по чл.80 ГПК. Наведеното от ответницата М. Ж. пред въззивния съд възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 ГПК е основателно. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата.В случая, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за една инстанция е в размер на 926 лв. Адвокатската защита на въззивната страна се изразява в изготвяне на въззивна жалба, писмена защита и процесуално представително в едно съдебно заседание. При преценката на обема на извършената правна работа и фактическата и правна сложност на спора, настоящият съдебен състав намира,че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв е прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер от 1000 лв.При това положение дължимите от ответницата разноски за въззивната инстанция са в размер на 1264 лв. Не следва да се изменя въззивното решение в частта, в която Я. Н. е осъдена да заплати разноски в размер на 900 лв за въззивната инстанция и 256 лв за първата съдебна инстанция съобразно отхвърлената част от иска. С отмяната на въззивното решение в обжалваната част са отменени и разноските, присъдени с оглед предишния изход на делото,т.е. молителката не дължи разноски поради крайния резултат – изцяло уважената й искова претенция. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.