Определение № 397 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 376/2010 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. М. Р. от[населено място] срещу определение от 24.02.2010 год. по гр.д. № 12815/2009 год. на Софийски градски съд, ГО, ІІ В състав, с което е отхвърлена молбата на частната жалбоподателка за допускане на обезпечение по предявения иск. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което обезпечението да бъде допуснато. Ответникът по частната жалба М. Й. Р. от[населено място] оспорва частната жалба в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С молба от 22.02.2010 год. С. М. Р. от[населено място], е поискала от Софийски градски съд да допусне обезпечение на предявения от нея срещу М. Й. Р. от с.гр. иск с пр. осн. чл. 227,ал.3 ЗЗД за отмяна на дарение като се наложи възбрана върху имота, предмет на дарението. Градският съд е оставил молбата за допускане на обезпечение без уважение като е приел, че не е налице обезпечителна нужда, доколкото исковата молба за отмяна на дарението е вписана. Настоящият състав на ВКС споделя изводът за неоснователност на молбата, но по други съображения. За да се допусне исканото обезпечение, предявеният иск следва да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и исканата мярка да е подходяща. Обезпечителната нужда е регламентирана в разпоредбата на чл. 391,ал.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще затрудни осъществяване правата по решението. В случая предявеният иск, доколкото с него се упражнява едно преобразуващо, потестативно право има конститутивен характер. Със предявяването на иска по чл. 227,ал.3 ЗЗД страната се стреми да постигне промяна в правната сфера на ответника.Успешното провеждане на иска ще има като резултат връщане на процесния апартамент в патримониума на ищцата- частна жалбоподателка. С оглед на това исканата обезпечителна мярка няма да подпомогне или гарантира правата на ищцата по решението - предвид характеристиката на потестативните права получили санкцията на съдебното решение да се самоизпълняват, тези права се реализират самото решение. По изложените съображения в случая обезпечителна нужда не е налице и обезпечението не следва да се допуска. Обжалваното определение като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. отделение