Определение № 280 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4829/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Н. Н. против определение № 4674/17.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3160/2024 г. на ВКС, III г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане частната й касационна жалба против определение № 225/03.04.2024 г. по ч. гр. д. № 142/2024 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е потвърдено определение № 559/14.02.2024 г. по гр. д. № 2156/2023 г. на Окръжен съд – Варна за оставяне без уважение искането на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания резултат, предходният състав на ВКС е приел, че съгласно чл. 95, ал. 5 и ал. 6 ГПК, определението, с което се оставя без уважение молба за предоставяне на правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба, а определението на съда по частната жалба е окончателно. Предвид на това е направил съждение, че доколкото последното определение не подлежи на последващ инстанционен контрол, то частната касационна жалба на Н. срещу него е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Обжалваното определение е правилно. Развилото се пред съдебните инстанции производство е във връзка с молба за освобождаване от задължението за внасяне на такси и разноски по реда на чл. 83 ГПК и за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК на Т. Н. Н., по жалбата й против действията на ЧСИ Д. П. – Я. с рег. № 711, а именно – против разпределение от 16.08.2023 г. по изп. дело № 209/2023 г. по описа на същата. Обжалваният акт на предходния състав на ВКС има за предмет жалба срещу произнасяне на съда по искане за предоставяне на правна помощ. Производството по такива дела е двуинстанционно - чл. 95, ал. 6 ГПК. Когато искането за предоставяне на правна помощ не е уважено от сезирания съд, неговият отказ може да бъде обжалван – т.е. подлежи на инстанционен контрол пред горестоящия съд, чийто акт е окончателен. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. С произнасянето в случая на апелативния съд по частната жалба срещу отказа да се уважи по молба с правно основание чл. 95 ГПК инстанционният контрол по посочения вид дела е изчерпан. Неговото определение като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му, а подадената срещу него частна касационна жалба е без допустим предмет. Затова ВКС не може да се произнася по нея. Като я е оставил без разглеждане предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение в съответната му, обжалвана част, което ще следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.