Определение № 7311 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6280/2025 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. К. С. от [населено място], [адрес] срещу Определение № 17105/20.05.2025 година на Административен съд София-град по административно дело № 5205/2025 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-001836 от 01.04.2025 г. на полицейски инспектор в отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи, с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Сочи, че съдът неточно е установил фактите, свързани с надлежното упражняване на правото на жалба и конкретно, че последната е подадена чрез електронна поща на административния орган на 16.04.2025 г., а обстоятелството, че същата е препратена към компетентния отдел и заведена на 22.04.2025 г. не може да промени факта, че правото е упражнено в срок. Прилага като доказателство препис от изпратено на 16.04.2025 г. писмо от електронна поща на адв. И. Мончев до електронен адрес [електронна поща], което удостоверява спазването на срока за подаване на жалбата до административния орган. С оглед изложеното намира за неправилен извода на съда, че жалбата е подадена след изтичането на срока и неправилно е оставена без разглеждане като недопустима. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на направени в това производство разноски, за които представя списък и доказателства. Частният жалбоподател се представлява от адв. И. Мончев от Адвокатска колегия - София. Ответникът по делото - полицейски инспектор в отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, частната жалба е основателна. Първоначалната жалба на В. С. има входящ номер от деловодството на административния орган, издател на оспорения акт от 22.04.2025г. Жалбата е насочена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-001836 от 01.04.2025 г. на полицейски инспектор в отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) по ЗДвП. Индивидуалният административен акт е връчен на адресата си чрез негов пълномощник на 02.04.2025г. съгласно саморъчно отбелязване от лицето в графа „разписка“ в края на акта, включително с номер на пълномощно. Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 149 АПК административните актове се оспорват в 14-дневен срок от съобщаването им. Следователно жалбата срещу конкретната заповед за прилагане на принудителна административна мярка следва да е подадена в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването ѝ станата на 02.04.2025 г. и съответно изтича на 16.04.2025 г. сряда, присъствен ден. В случая е доказано чрез представено от административния орган известие за вътрешно препращане на документи по електронна поща (л. 12 от първоинстанционното дело), че жалбата срещу горепосочената заповед е получена от пощата на адв. И. Мончев именно на 16.04.2025 г., а на 22.04.2025 г. е препратена от СДВР на отдел Пътна полиция. Съгласно чл. 62, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК срокът не се счита пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или електронна форма в определения срок. С оглед представените доказателства, че жалбата е подадена чрез електронна пощата на 16.02.2025г., който е последният ден от 14-дневния срок за подаване на жалбата, то същата се явява допустима за разглеждане като подадена в срок и от лице засегнато негативно от оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора. Съответно в чл. 10 от ЗЕДЕУУ е регламентирано, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 4 от ЗЕДЕУУ). В случая с представените към частната жалба доказателства и тези от административната преписка е доказано, че на 16.04.2025г. 18:46 ч. електронното изявление е изпратено и съответно е постъпило в информационна система, която не е под контрола на автора, с което са удовлетворени изисквания на закона, а жалбата е подадена в предвидения срок. С оглед посочено, доводите на частния жалбоподател са основателни. Обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и представените доказателства, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Въпросът за правото на разноски по частната жалба в производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото – с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. второ във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение