Решение № 722 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1485/2009 г.

Решение № 722 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1485/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 161 от 18.02.2010 г. е допуснато обжалване на решение от 3.04.2009 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение 2"а" състав по гр. д. № 1523 от 2008 г., с което е отменено решение от 20.9.2007 г. на Софийски районен съд, 58 състав и са отхвърлени исковете по чл. 30 вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН и чл. 34 ЗС. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да съдейства на страните за изясняването на делото от фактическа и правна страна. Допълнително следва да се разгледат и наведените с жалбата касационни оплаквания за материална и процесуална неправилност на решението. Ответниците С. П. Х. - В., Н. Х. В. и П. Х. В. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийски градски съд е отхвърлил предявеният иск за делба от Л. П. Х. срещу С. П. Х., Н. Х. В. и П. Х. В. защото е намерил, че липсват съсобствени между страните недвижими имоти. За да стигне до този извод е отхвърлил предявеният конститутивен иск по чл. 30 вр. с чл. 29 ЗН, приемайки, че не е изпълнено условието, предвидено в ал. 2 на чл. 30 ЗН. По делото е било безспорно, че Л. П. Х. не е приела наследството под опис, както и че към момента на откриването на наследството със смъртта на Ц. П. И. на 1.01.2001 г. /у-ние за наследници № 307 от 22.02.2001 г./ е действала т. 15 от Постановление № 4 от 1964 г. на Пленума на ВС, която не е въвеждала такова изискване. С Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2005 г. на ОСГК на ВКС се приема, че е необходимо приемане на наследството под опис когато се упражнява правото за намаляване на завещанието или дарението, извършени в полза на лице, което не е наследник по закон и не е призовано към наследяване какъвто е и настоящия случай. Действието на това решение се простира и върху случаите на открито наследство преди приемането му именно защото с него се извършва тълкуване на норма, която не е променена. Със саморъчно завещание от 20.01.2000 г., обявено на 15.09.2004 г. Ц. И. е завещала двата недвижими имота, за които няма спор, че обхващат цялото й наследство на внука си Н. В. Изводът на въззивният съд, че иска по чл. 30, ал. 1 ЗН по отношение на Н. В. следва да се отхвърли е правилен именно защото не е изпълнен релевантният фактически състав - Л. П. Х. да е приела наследството под опис. Ц. П. И. е дарила на дъщеря си С. П. Х. с н. а. № 136, т. 16, н. д. № 2951 от 1975 г. първият - партерен етаж от жилищната сграда в [населено място]. От своя страна С. Х. го дарява на синовете си с н. а. № 200, т. 64, н. д. № 19153 от 1994 г. Няма спор, че към настоящия момент С. Х. не е съсобственик в никой от имотите за които ищцата е поискала делба. Действително в нарушение на чл. 7, ал. 1, пр. 2 ГПК Софийски градски съд е намерил, че за първия - партерен етаж няма данни да е бил някога собствен на Ц. И., без да е указал на страните, че липсват доказателства, установяващи правото на собственост на праводателката Ц. П. И. Този извод е формиран във въззивната инстанция при липса на твърдения или възражения на страните в тази насока. Налице е процесуално нарушение, което обаче не е съществено, тъй като не се е отразило на резултата по спора, предвид обстоятелството, че имота не е бил собствен на С. Х. към датата на откриване на наследството и предявяването на иска за делба, което прави невъзможно приложението на чл. 37, ал. 1 от Закона за наследството. Намаляването на дарението не би довело до реализиране правата на Л. П. Х. тъй като през 1994 г. имота вече е бил отчужден в полза на трето лице. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.