Определение № 3905 от 19.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2804/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. С молба вх. № 14 155/15.08.2024 година И. Г. В. е поискал да бъде спряно предварителното изпълнение на въззивното решение № 161/15.02.2024 година на Окръжен съд Бургас, ІV-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 1998/2023 година, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 377/01.09.2023 година на Районен съд Несебър, постановено по гр. д. № 1060/2022 година, с което по иск с правно основание чл. 109 от ЗС, предявен о т Етажна собственост на сграда в гр. Н., к. к. „С. б.‑з.“, сграда „С.Р.“, идентификатор №, молителят и М. И. Д. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на етажните собственици от Етажна собственост на сграда в гр. Н., к. к. „С. б.‑з.“, сграда „С. Р.“, идентификатор №, представлявана от П. М. Х. да упражняват правата си в общите части на сградата, като премахнат преграждането в дъното на общ коридор на третия етаж от сградата пред апартаменти 39 и 40, направено чрез монтиране на лека конструкция от плоскости–гипсокартон, върху метални профили, в която конструкция е монтирана врата с размери 108/200 сантиметра със секретна брава, с което преграждане е отделена част от коридора с площ м 2, съгласно схема-приложение към СТЕ от лист 92 по делото, която схема, подписана от съдията, е неразделна част от решението. Въззивното решение е било обжалвано както от И. Г. В., така и от М. 1 Актът е постановен на 19.08.2024 И. Д., като по повод на касационните им жалби е образувано гр. д. № 2804/2024 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.. С оглед на това въззивното решение на Окръжен съд Бургас не е влязло в сила и може да бъде спряно по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. В конкретния случай спирането е поискано само от И. Г. В., чрез неговия процесуален представител, който е различен от този на М. И. Д.. Евентуалното спиране на предварителното изпълнение на въззивното решение обаче би ползвало и Д., с оглед на задължението на двамата ответници по решението. Спирането по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК е приложимо по отношение на въззивните решения, които подлежат на предварително изпълнение по силата на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК. В конкретния случай решение № 161/15.02.2024 година на Окръжен съд Бургас, ІV‑ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 1998/2023 година подлежи на предварително изпълнение, поради което е налице първата предпоставка за допускане на исканото спиране. Същото обаче се допуска само след предоставянето на надлежно обезпечение от страна на касатора, което при парични вземания е в размер на присъдената сума-чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а при исковете за вещни права е в размер на данъчната оценка на имота-чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК. В случая решението, чието спиране се иска не попада в нито една от двете групи по чл. 282, ал. 2 от ГПК, поради което размерът на обезпечението се определя по реда на чл. 282, ал. 3 от ГПК, като с оглед на обстоятелствата по конкретния случай този размер е определен на 1000.00 лева с разпореждане № 140/15.08.2024 година. С платежно нареждане от 16.08.2024 година по сметката за обезпечения на ВКС е внесена сумата от 1000.00 лева, с оглед на което са налице предпоставките за спиране на изпълнението на въззивното решение № 161/15.02.2024 година на Окръжен съд Бургас, ІV-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 1998/2023 година. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия