Определение № 9578 от 23.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7872/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. Д. Д., чрез пълномощник адв. Кънчева, против определение № 12017 от 16.07.2024г., постановено по адм. дело № 6934/2024г. по описа на Административен съд София-град. В частната жалба са развити доводи, че обжалваното определение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му и постановяване на спиране на изпълнението на административния акт, с който е разрешено провеждането на фестивала София Самър Фест. Ответникът депозира отговор, с който взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд София-град (АССГ) е образувано по жалба вх. № 22548/15.07.2024г. по описа на АССГ, подадена от С. Д. Д. и Л. С. К., против „разрешение за провеждане на събитие София Самър Фест, издадено от директора на дирекция „Сигурност“ на Столична община“, с искане разрешението да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено като незаконосъобразно. В жалбата е обективирано особено искане, ако съдът намери за допустимо и основателно, да разпореди спиране на изпълнението на разрешението. В съпроводително писмо на Столична община, заведено с вх. № 22640/15.07.2024г. по описа на АССГ, с което административната преписка е изпратена в съда, е посочено, че не е издавано разрешение за провеждане на Sofia Summer Fest от директора на дирекция „Сигурност“ СО. С обжалваното определение № 12017 от 16.07.2024г. съставът на АССГ е оставил без разглеждане жалбата на С. Д. Д. и Л. С. К. срещу Разрешение за провеждане на събитие „София Самър Фест“, издадено от директора на дирекция „Сигурност“ на Столична община, както и акцесорното искане за спиране на изпълнението на акта, и е прекратил производството по делото, на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК. Съдът е приел, че след като няма издадено разрешение за провеждане на посоченото събитие, липсва годен за оспорване административен акт, чието изпълнение да бъде спряно. Наред с това е приел, че за оспорващите не е налице правен интерес от оспорване. Постановеното определение е правилно. Видно е от данните по делото, че както към датата на подаване на жалбата, така и към датата на произнасяне на решаващия съд, не е налице издадено разрешение по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община. Съгласно визираната разпоредба, извън случаите по чл. 2 на територията на Столична община могат да се провеждат спортни, културни, обществени и други масови мероприятия, както и сватбени, семейни и фирмени тържества, на открити общински имоти след издадено разрешение от кмета на СО или от оправомощено от него длъжностно лице. При това се явява обоснован изводът на съда, че липсва годен предмет на оспорване, което обуславя недопустимост на производството на основание чл. 159, т. 1 АПК. Липсата на годен за оспорване административен акт, предвид липсата на издаден акт въобще, обуславя недопустимост и на акцесорното искане за спиране на неговото изпълнение. Наличието на хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК е достатъчно и самостоятелно основание за недопустимост на производството, поради което е безпредметно обсъждането на основанието по чл. 159, т. 4 АПК – дали оспорващите имат правен интерес от оспорване на неиздаден акт. Несъстоятелни са доводите в частната жалба, че оспорването има предмет, изразяващ се във волеизявлението на компетентния орган за провеждане на събитието София Самър Фест, независимо дали е било материализирано чрез изричен писмен акт – разрешение, писмо или друг акт, или с действия или бездействия. Съдебният контрол за законосъобразност е в рамките на заявения от оспорващия предмет. В случая е оспорен изричен акт – разрешение на директора на дирекция „Сигурност“ СО, а не действия или бездействия по провеждане на въпросното събитие. Такъв акт, видно от отговора на частната жалба и приложенията към него, е издаден с изх. № СОА24-СГ01-1623-/2/ от 17.07.2024г., което прави депозираната на 15.07.2024г. жалба срещу акта без предмет, като преждевременно подадена. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд,