Решение № 3127 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 449/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Г. от гр. Раднево против Решение № 4238 /29.10.2025 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело №759/2025 г., с което съдът отхвърлил жалбата му против Решение № 2153-23-32/02.07.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Стара Загора. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и e необосновано, които са касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че положеният от него труд за периода от 11.11.1989 г. до 12.03.1991 г. е от трета категория. Съдът е следвало да на основание § 9 от ПЗР на КСО да приеме, че за осигурителен стаж от първа категория се зачита изслужената наборна военна служба разделена само по вредности на категории. Съдът постановил своето решение при неизяснена фактическа обстановка, поради което същото било и необосновано. По същество моли съдът да отмени решението на Административен съд Стара Загора и да отмени оспорения административен акт. Претендира направените по делото разноски и представя списък по чл. 80 ГПК за тяхното доказване по основание и размер. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Стара Загора оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Стара Загора е било Решение №2153-23-32/02.07.2025 г. на директора на ТП НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане [номер]/25.04.2025 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Стара Загора, а жалбата против него е оставена без уважение като неоснователна. От данните по делото де установява, че със Заявление с вх. № 2113-23-793 от 22.04.2025 г. Д. С. Г. е поискал отпускане и изплащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, към което е приложил трудова книжка №306/9.10.1991 г. и военна книжка №01546, според която той е бил редник от 30.09.1989 г., съответно положил клетва на 11.11.1989 г. и служил до 12.03.1991 г. в поделение 58760 с вписана длъжност „локомотивен машинист“. Съгласно Удостоверение №35/20.02.2025 г. по делото, издадено от Рудник „Трояново-север“ село Ковачево, община Раднево лицето е било от 10.04.1989 г. до 07.06.1989 г. на длъжност помощник локомотивен машинист в „ЖП транспорт“ с І-ва категория труд по т. 6 от ПКТП /отм./, както и от 01.04.1991 г. до 01.01.2000 г. на длъжност „локомотивен машинист“ в „ЖП транспорт“, І-категория труд по т. 6 от ПКТП /отм./, а от 01.01.2000 г. до 20.02.2025 г. съответно на длъжност „машинист локомотивен в „Експлоатация“, но ІІ-ра категория по чл. 2 т. 3 от НКТП. Трудът му от първа категория възлизал общо на 08г, 10м и 24 дни, но не и 10г. По тази причина жалбоподателят твърди, че времето на военната служба от 30.09.1989 г. до 12.03.1991 г., през което е служил в поделение 58760 „ЖП строител“ следва да се признае за трудов стаж от І-ва категория, съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите / отменен/. Първоинстанционният административен съд не е зачел труда на жалбоподателя положен на длъжност, докато е служил в поделение 58760 „ЖП строител“, защото е приел, че той не попада в изключението, предвидено в чл. 81 ППЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, по критериите в чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Формираните от административния съд, в резултат на извършената съдебна проверка, законосъобразни правни изводи, напълно се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно относимата към датата на подаване на заявлението за признаване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст редакция на чл. 69б, ал. 1 КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, имат право да се пенсионират през 2025 г. ако са навършили 54 години и 4 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Според втората алинея на чл. 69б КСО до 31 декември 2025 г. включително, лицата работили 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако са навършили възраст от 59 години и 4 месеца и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Установява се от военната книжка, че лицето е отбивало редовната си военна служба в поделения 58180 и 58760 от 30.09.1989 г. до 22.03.1991 г. като железопътен строител. Спорът по делото е относно категорията труд, която следва да се зачете на касатора за периода от 11.11.1989 г. до 12.03.1991 г. През този период лицето е било на наборна военна служба в поделение, съответно е изпълнявал длъжността локомотивен машинист в СО Марица изток, Рудник „Трояново - север“, с.Ковачево, община Раднево. Безспорно е от доказателствата по делото, че лицето е изпълнявало тази длъжност, докато е било на наборна военна длъжност. В процесния случай се разглежда стаж, придобит през времето от от 11.11.1989 г. до 12.03.1991 г., поради което на осн. § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Видно от относимия към спорния период чл. 81 от ППЗП (отм.) изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Редовната наборна военна служба не е създавала трудово правоотношение, но тя е била законово задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба в Народна република (отм.). Лицата, подлежащи на наборна военна служба, не са имали правото на избор дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд в съответствие с трудовото законодателство, а напротив - при получаване на повиквателна работниците и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата или да прекратят трудовото си правоотношение. Поради това, времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото до 31.12.1999 г. законодателство и съответно - за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. В тази връзка, правилно и в съответствие с приложимата нормативната уредба, посоченият период е зачетен от административния орган като действителен осигурителен стаж. Правнозначимият по делото въпрос касае обстоятелството към коя категория труд следва да се зачете стажът, положен през време на наборната военна служба от 11.11.1989 г. до 12.03.1991 г. Между страните не е спорно, че лицето при отбиване на наборната си военна служба, е изпълнявал длъжността локомотивен машинист в СО Марица - Изток, рудник Трояново - север, "Ковачево". С оглед позоваването от страна на касатора на т. 6 от ПКТП (отм.), следва да се отбележи, че едва с изменението на посочената разпоредба от ДВ бр. 10/02.02.1990г. длъжностите локомотивният машинист и помощник локомотивният машинист от отрасъл транспорт са уредени като труд от І категория. Съответно, за голяма част от периода на наборната военна служба, заеманата от лицето длъжност дори не се е считала за І категория труд. На следващо място, съгласно т. 67 от ПКТП (отм.), трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Критерий за определяне на категорията по аргумент от т. 68 от ПКТП (отм.) е характерът на извършваната работа, респективно зачитането на определен труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и тежест. От съществено значение за определяне категорията на труда са условията, при които е полаган и в тази връзка - вредността и тежестта на труда, които са установени. Безспорно е, че в случая условията на труд по време на наборната военна служба са идентични с тези преди и след полагането й. Същевременно обаче, редовната военна служба, независимо от възложената в нейно изпълнение дейност, не е полагане на труд, който на собствено основание да поражда право на осигуряване. Именно поради това, изпълнението на задължението за военна служба не би било зачетено за трудов и осигурителен стаж, ако отсъстваше правната фикция на чл. 81 от ППЗП (отм.). Настоящият съдебен състав не приема и възраженията на касатора, че наборната му военна служба е различна от регламентираната такава. Съгласно чл. 81, изр. второ от ППЗП (отм.) времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория. Логическото и систематично тълкуване на посочената разпоредба води до категоричен извод, че в процесния случай няма основание отбиването на военна служба като локомотивен машинист да се зачита като І категория труд. В нормата ясно и безпротиворечиво се обективира виждането на законодателя конкретно коя категория лица подлежи на изключение от общото правило. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 81, изр. второ от ППЗП (отм.) не следва да се тълкува разширително, предвид изрично изразената законодателна воля, изключението да се прилага само за лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба под земята. В този смисъл, несъстоятелни са доводите, изложени в касационната жалба, за приравняване на условията в открити и подземи рудници и съответно приравняване вредността на условията на труд в тях. Ноторно известно е, че рудник Трояново - север, "Ковачево", като част от структурата на СО Марица - Изток, е рудник за открит въгледобив. Критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата. Следователно изключението по чл. 81, изр. второ от ППЗП (отм.) е неприложимо в настоящата хипотеза, тъй като касаторът не полага и никога не е полагал труд в мина/рудник с подземна експлоатация. При тези данни заключението на съда за законосъобразност на обжалваното пред него решение на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора е правилно. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към приложимите правни норми. Неоснователни са и твърденията относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на оспорения съдебен акт. При съблюдаване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК, Административен съд - Стара Загора е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика /в посочения смисъл е постановено и Решение № 1970 от 19.02.2026 г. по адм. д. № 7174/2025 г., VІ отд. на ВАС /. С оглед изложеното, не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК в полза на ТП на НОИ - Стара Загора следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,