Решение № 5507 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11553/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 115 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Образувано е по касационна жалба на И. С. И., чрез адв. Мончев, против решение № 1206/24.07.2025 г., постановено по адм. дело № 126/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена му срещу заповед № ЧР-3-26/13.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което настоящата съдебна инстанция да се произнесе по същество на спора като отмени оспорената заповед и се присъдят направените по делото разноски за две инстанции. Ответникът - председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез юрк. Петкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и правилност на решението. Върховния административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. С. И. срещу заповед № ЧР-3-26/13.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която на основание чл. 111, във връзка с чл. 110 ал.1 т.4 ЗДАНС и заявление вх. № ЧР-86/06.01.2025 г., е прекратено по собствено желание служебното правоотношение на младши агент II степен И. С. И., експерт в Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Търговище, към ДАНС, считано от датата на връчване на заповедта. Разпоредено е също да му се изплати дължимото обезщетение по чл.83 ал.1, чл.112, ал.2, изречение второ и чл.117 ЗДАНС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е, че е налице валидно волеизявление на жалбоподателя за прекратяване на служебното правоотношение по чл.110, ал.1, т.4 ЗДАНС, като последващото му оттегляне е правно ирелевантно поради липса на нормативно предвидена възможност в ЗДАНС. Съдът е счел за неприложими по аналогия разпоредбите на ЗМВР и КТ, предвид специалния характер на ЗДАНС. Прието е още, че не е нарушена забраната за освобождаване по време на отпуск по болест, тъй като към датата на издаване на заповедта органът не е разполагал с данни за нов болничен лист, а прекратяването е настъпило от датата на връчването. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. От доказателствата по делото е видно, че със заявление вх. № ЧР-86/06.01.2025 г. по описа на ДАНС, жалбоподателят И. И. е заявил да бъде прекратено служебното му правоотношение на основание чл.110, ал.1, т.4 ЗДАНС - по собствено желание. Това заявление с посочена в него дата 03.01.2025 г. е изпратено на същата дата чрез оператор на пощенски услуги „Еконт Експрес“ АД от негов офис намиращ се в гр.Ловеч. Регистрирано е в системата на оператора в 12:24 минути с номер на товарителница 5300637140939. В законово регламентирания 7-дневен срок съгласно чл.57, ал. 2 АПК, след заявено от служителя желание, съгласно чл.110, ал.1, т.4 ЗДАНС, председателят на ДАНС издава обжалвания индивидуален административен акт – заповед с рег. № ЧР-з-26/13.01.2025 г. Впоследствие след издаването на процесната заповед, жалбоподателят И. С. И. подава ново заявление с вх. № ЧР-486/15.01.2025 г. по описа на ДАНС, с което заявява, че оттегля подаденото от него преди това заявление за прекратяване на служебното му правоотношение с Агенцията на основание чл.110, ал.1, т.4 ЗДАНС, с вх. № ЧР-86/06.01.2025 г. Същото е подадено на 13.01.2025 г. чрез оператор на пощенски услуги „Еконт Експрес“ АД в негов офис намиращ се в гр. Ловеч и е регистрирано в системата на оператора в 12:03минути под номер на товарителница 530063601599. На същата дата - 13.01.2025 г. е издадена и процесната заповед, която е регистирана в КИС/деловодна система ползвана в ДАНС/ в 14:04:16 ч. Това заявление, с този номер на товарителница е получено от В. Н. на адреса на който се намира ДАНС: гр. София, бул. „Черни връх“ № 45 на дата 14.01.2025 г. в 15:08 ч. Същото е входирано с вх. № ЧР-486/15.01.2025 г. по описа на ДАНС, като върху него с резолюция от 22.01.2025 г. председателят на ДАНС отказва да уважи направения отказ и да отмени издадената от него заповед за освобождаване на И. от заеманата длъжност. При тези данни, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по ЗДАНС и ППЗДАНС. Не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, нито пороци във формата на акта, обуславящи неговата отмяна на основанията по чл.146 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице валидно и недвусмислено волеизявление на служителя за прекратяване на служебното правоотношение по чл.110, ал.1, т.4 ЗДАНС. Последващото заявление за оттегляне на направеното искане не поражда правно действие, тъй като в специалния закон липсва нормативно уредена възможност за оттегляне на подадено заявление за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание. Неоснователни са доводите за приложение по аналогия на разпоредбите на ЗМВР и КТ, доколкото служебните правоотношения на държавните служители в ДАНС са самостоятелно и изчерпателно уредени в ЗДАНС, който има характер на специален закон. В нормата на чл. 110, ал.1, т.4 ЗДАНС, посочена като правно основание за издаване на оспорената пред съда заповед, е предвидено, че служебното правоотношение с държавния служител в ДАНС се прекратява по собствено желание. За да възникне основание за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание е необходимо държавният служител да е направил изрично и ясно волеизявление в този смисъл, адресирано до органа по назначаването, който в случая е председателят на ДАНС. А съгласно ал. 4 редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона. Съгласието на органа по назначаването не е предвидено като елемент от фактическия състав по чл. 110, ал.1, т.4 ЗДАНС. С подаване на молба за прекратяване на правоотношението по собствено желание, служителят упражнява предоставеното му от закона субективно право. Органът по назначаването няма право на преценка дали да прекрати служебното правоотношение, ако има подадено заявление от служителя. Служебното правоотношение се прекратява с издаването на заповед на органа по назначаването съгласно чл. 130, ал. 1 ППЗДАНС, т. е. заповедта има конститутивно действие. За материалната законосъобразност на тази заповед е необходимо фактическият състав предвиден в нормата на чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗДАНС да е осъществен към датата на издаването й. В конкретния случай това означава, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител в МВР следва да е имал воля („собствено желание“ според използвания в закона израз) за прекратяване на служебното му правоотношение. Заявлението за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание от служителя на ДАНС представлява едностранно волеизявление, адресирано до административен орган, с което законът свързва настъпването на определени правни последици. Това заявление е оттегляемо, докато не е прието от адресата си. В закона не е предвидена специална правно изразена форма (начин) за приемане на заявлението, разглеждано като изразяване на воля на страна по служебно правоотношение. Поради това и предвид естеството на това волеизявление от една страна, а от друга – целените правни последици на същото, изразяващи се в прекратяване на служебното правоотношение, за което следва да бъде издадена заповед на органа по назначаването, то следва волеизявлението на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание да е валидно към датата на издаване на тази заповед. Именно с издаването на заповед за прекратяване на правоотношението по чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗДАНС от органът по назначаването (в случая председателя на ДАНС) приема по обвързващ начин адресираното до него волеизявление на държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание. Казано с други думи, волеизявлението на държавния служител за прекратяване на правоотношението му по собствено желание следва да е валидно към датата на прекратяване на правоотношението. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че заявлението за оттегляне е изпратено чрез оператор на пощенски услуги на 13.01.2025 г. в 12:03 часа, а процесната заповед е регистрирана в деловодната система на ДАНС в 14:04:16 часа. Правилно първоинстанционният съд е приел, че релевантен е моментът, в който волеизявлението достига до административния орган, а не моментът на предаването му на пощенски оператор. Подаването на документ чрез куриер не означава автоматично постъпването му при административния орган. До момента на получаване на документа органът обективно няма възможност да се съобрази със съдържанието му и не може да носи неблагоприятни последици от обстоятелства, които не са му известни. В случая заявлението за оттегляне е постъпило в ДАНС на 15.01.2025 г. и е регистрирано с вх. № ЧР-486, тоест след издаването на процесната заповед. Несъмнено е, че председателят на ДАНС е узнал за оттеглянето на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание на служителя след датата на издаване на заповедта за прекратяване, като по този въпрос не съществува спор по делото. Както бе изложено по-горе, приемането на волеизявлението за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗМВР от страна на органа по назначаването се изразява и съответно се обективира в издаването на заповед по чл. 111 ЗДАНС за прекратяване на служебното правоотношение. След издаването на тази заповед държавният служител не може валидно да оттегли волеизявлението си за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно неправилно приложение на чл. 57, ал. 2 АПК. Действително, в случая приложим е специалният ред по ЗДАНС, включително разпоредбата на чл. 112 от закона. Това обстоятелство обаче не води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Законът определя максимален срок, в рамките на който органът по назначаването може да упражни правомощието си, но не съдържа забрана заповедта да бъде издадена преди изтичането на едномесечния срок. Следователно издаването на заповедта на 13.01.2025 г. не противоречи на чл. 112 ЗДАНС и не представлява нарушение на материалния закон. Настоящият съдебен състав не споделя и доводите относно приложението на чл. 44, ал. 1 АПК. Производството по прекратяване на служебно правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗДАНС е специално кадрово производство, уредено със самостоятелен закон. Разпоредбата на чл. 44 АПК урежда общия ред за административни производства по искане на заинтересовано лице, но не може да дерогира специалната уредба на служебните правоотношения в системата на ДАНС. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че ЗДАНС не предвижда възможност за едностранно оттегляне на подадено заявление за прекратяване на служебното правоотношение. Липсата на такава уредба не може да бъде преодоляна чрез аналогично приложение на разпоредби от КТ, ЗДСл или ЗМВР. Служителят на ДАНС не е в състояние да се позовава в това отношение на разпоредби от КТ, ЗДСл или ЗМВР, тъй като наличието на специална и детайлна уредба – както законова, така и подзаконова, на служебния статут на служителите в ДАНС, уредена в ЗДАНС и ППЗДАНС, изключват субсидиарното приложение на КТ, ЗДСл или ЗМВР. Служебните правоотношения в ДАНС са уредени със специален закон, отчитащ спецификата на дейността на агенцията и особения статут на служителите в нея. Законодателят изрично е предвидил случаите, в които се допуска субсидиарно приложение на други нормативни актове, като не е предвидил такова относно прекратяването на служебното правоотношение по собствено желание. Не може да бъде споделен доводът, че е налице празнота в закона по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Липсата на правна възможност за оттегляне не представлява непълнота, а законодателно разрешение, съобразено със спецификата на службата и необходимостта от стабилност в кадровите правоотношения в системата за национална сигурност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение, е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, направеното искане за присъждане на разноски от процесуалният представител на ответника се явява основателно. На Държавна агенция „Национална сигурност“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение