Определение № 90 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2020 г.

Производството е по реда на чл.309 ГПК. Образувано е по подадена от „Викторио 18“ ЕООД- в несъстоятелност молба вх.№ 4225 от 03.06.2020 г. по описа на ВКС за спиране на изпълнението на постановление за възлагане на недвижим имот от 27.09.2019 г. по изп.д.№ 20178150401305 по описа на ЧСИ Т. К. с район на действие ОС- П., чиято отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е поискана с молба вх.№ 19210 от 03.06.2020 г. по описа на ЧСИ. В молбата пълномощникът на молителя е поискал спирането да бъде допуснато без внасяне на обезпечение, тъй като дружеството е в открито производство по несъстоятелност, поради което било освободено от внасянето на държавни такси и гаранции. Молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение поради следното: ГПК не предвижва възможност за спиране на изпълнението на влязло в сила съдебно решение, респ.постановление за възлагане, чиято отмяна се иска по реда на чл.303 и сл. ГПК, без внасяне на предвиденото в чл.282, ал.2 ГПК парично обезпечение. Това обезпечение не представлява нито държавна такса, нито разноски по делото, поради което по отношение на него не са приложими разпоредбите на чл.83 и чл.84 ГПК и на чл.649, ал.6 ТЗ за освобождаване от заплащането му. Като вид обезпечение, по отношение на него са приложими разпоредбите на чл.398, ал.2 ГПК във връзка с чл.180 и чл.181 ЗЗД, но само доколкото не се касае за обезпечаване на иск за собственост. Поради гореизложеното молбата за спиране на изпълнението на постановлението за възлагане от 27.09.2019 г., без внасяне на обезпечение, е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия