Решение № 11681 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2014 г.

Решение № 11681 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1408 от 12.06.2014 г. по адм. дело № 3107/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 161206037 от 22.05.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Пловдив, в частта, в която е потвърден и с решение № 728 от 18.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Мария Ангелова Хубинова са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за данъчния период 2006 г. в размер на 21 865.80 лв. главница и лихва за забава в размер на 15 729.87 лв.; задължения за данък върху доходите по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчния период 2009 г. в размер на 11 088.74 лв. главница и лихви за забава в размер на 3 498.53 лв. и за данъчния период 2010 г. в размер на 8 103.43 лв. и лихва за забава в размер на 1 720.24 лв. С обжалваното решение Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, е осъдена да заплати на Мария Ангелова Хубинова от гр. Първомай, ул. "Княз Борис I" № 46, ет. 4, сумата от 7 510 лв. разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът обжалва решението изцяло, както и по отношение на установените задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ). Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по назначената експертиза, защото в него неправилно е прието, че начално салдо към януари 2006 г. е в размер на 6 116.66 лв. Неправилно е прието, че спорният заем от 400 000 щатски долара, получени от Атанас Костов, следва да останат извън предмета на делото, защото сумата е внесена в касата на дружеството "Асклеп - П" ООД. Съдът е допуснал съществено нарушение, като е изключил посочения договор за заем, защото точно това е спорният въпрос - дали 400 000 щатски долара са собствени средства на Митко и Мария Хубинови, или са получени в заем. От представените доказателства не се доказва, че направената парична вноска в дружеството е от заем, поради което изразходваните средства от двамата съпрузи, за които не може да се установи източникът и личният принос само на единия от тях, следва да се считат за финансово състояние и на двамата. В случая финансовото имущество от 400 000 долара следва да се разпредели по 1/2 на всеки от съпрузите. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА. Алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Мария Ангелова Хубинова, чрез адв. Христо Руменов е взела становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, но е частично недопустима. Предмет на спора пред административния съд е бил РА № 161206037 от 22.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, в която е потвърден и с решение № 728 от 18.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Мария Ангелова Хубинова са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчния период 2006 г. в размер на 21 865.80 лв. главница и лихва за забава в размер на 15 729.87 лв.; задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчния период 2009 г. в размер на 11 088.74 лв. главница и лихви за забава в размер на 3 498.53 лв. и за данъчния период 2010 г. в размер на 8 103.43 лв. и лихва за забава в размер на 1 720.24 лв. Касационната жалба, в частта, в която се обжалва по отношение на задълженията за ЗОВ, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което производството по делото в тази част следва да се прекрати. Със спорния РА действително са установени задължения за ЗОВ, но същият е обжалван пред директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, който с решение № 728 от 18.07.2013 г. е потвърдил РА в частта, в която са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчния период 2006 г. в размер на 21 865.80 лв. главница и лихва за забава в размер на 15 729.87 лв.; задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчния период 2009 г. в размер на 11 088.74 лв. главница и лихви за забава в размер на 3 498.53 лв. и за данъчния период 2010 г. в размер на 8 103.43 лв. и лихва за забава в размер на 1 720.24 лв. и е отменил РА по отношение на установените задължения за ЗОВ, като в тази част е върнал преписката на органа по приходите. ЗОВ не са били предмет на обжалване пред първоинстанционния съд, поради което касационната жалба в тази част е недопустима. Основният спорен момент по време на ревизията е бил дали спорните средства в размер на 400 000 щатски долара (624 000 лева) са собствени средства на Митко и Мария Хубинови или са получени в заем, съобразно представения договор за заем от 04.10.2006 г. Ревизията обхваща периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. В ревизионното производство е установено, че ревизираното лице притежава 85 дяла по 10 лв. в "Асклеп - П" ООД от 30.07.1998 г.; медицински център "Асклеп" ООД - 17 дяла по 50 лв. от 05.03.2004 г.; "Мартимакс" ООД - 17 дяла по 10 лв. от 21.08.2009 г.; "Марти макс 2" ООД - 34 дяла по 1 лв. от 11.01.2012 г. Установено е, че ревизираното лице е работило по трудово правоотношение в Медицински център "Асклеп" ООД и е получавало следните нетни доходи: 2006 г. - 1 883.16 лв.; 2007 г. - 2 267.16 лв.; 2008 г. - 2 603.28 лв.; 2009 г. - 1 765.20 лв.; 2010 г. - 3 445.56 лв. през 2008 г. ревизираното лице е получило наем от "Магика - 2000" ООД в размер на 56 200.15 лв. През 2008 г. е теглила потребителски кредит от Уникредит Булбанк гр. Първомай в размер на 30 000 лв. През ревизирания период Мария Хубинова се намира в граждански брак с Митко Хубинов. Представена е декларация съгласно която всички приходи и разходи от периода на ревизията са извършени в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). По време на ревизията е направен анализ на извършените дейности, източниците на получените приходи и доходи от ревизираното лице и получените доходи от съпруга й, както и на извършените разходи от домакинството - закупеното движимо и недвижимо имущество, внесени суми по банкови сметки, внесените парични средства в "Асклеп - П" ООД (2006 г. - 192 000 лв., 2009 г. - 264 000 лв. и 2010 г. - 168 000 лв.) и пътувания в чужбина. Органът по приходите е приел, че констатациите при ревизията показват, че са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, защото е установено, че разходите през спорните периоди са надвишавали значително приходите на ревизираното лице, поради което са определени спорните задължения: данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2006 г. в размер на 21 865.80 лв., ведно с прилежащите лихви; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 11 088.74 лв., ведно с прилежащите лихви и данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 8 103.43 лв., ведно с прилежащите лихви. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е счел, че неправилно органът по приходите е приложил чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за спорните данъчни периоди, тъй като изводите му за наличие недостиг на парични средства, които произлизат от укрити доходи, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. По отношение на паричната вноска направена от съпруга на ревизираното лице в "Асклеп - П" ООД в размер на 624 000 лв. (400 000 щатски долара), съдът е приел, че същата не е отразена като парична вноска, а ако се приеме, че е допълнителна парична вноска по смисъла на чл. 134 от Търговския закон (ТЗ), не е отразена по сметка 493 "разчети със собственици". Левовата й равностойност фигурира като кредит от заемодателя на съпруга - Атанас Костов. Въз основа на представените доказателства е прието, че горепосочената сума е била предмет на правоотношения касаещи дейността на търговското дружество, както и участието на съпруга на ревизираното лице, в качеството му на съдружник в дружеството, но това не следва да се свързва по никакъв начин с домакинството на ревизираното лице. Поради изложеното първоинстанционният е приел, че спорната сума остава извън предмета на процесната ревизия. Съдът е кредитирал допълнителното заключение на ССЕ и въз основа на него е приел, че началното салдо на ревизираното лице през 2006 г. не е 0.00 лв. Вещото лице и ревизиращия екип, при изготвяне на паричните потоци са използвали данни от справочник на НСИ, които са за "общи разходи на домакинствата". Съдът е приел, че тези базови данни са неприложими, а в случая следва да се приложат данните за годишен паричен разход на домакинството, публикуван на сайта на НСИ. Поради изложеното съдът е коригирал заключението на вещото лице и е приел, че началното салдо за 2006 г. е в размер на 6 547.16 лв. По отношение на включените в паричния поток разходи за пътувания на съпруга в чужбина, съдът е приел, че те не следва да се включват в паричния поток на ревизираното лице. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице Томов и е приел, че приходите надвишават разходите за всеки спорен период. Поради гореизложеното не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Обжалваното решение е правилно. Касационната инстанция в настоящия състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. При постановяване на съдебния акт съдът е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, формирал е фактически изводи при спазване на логическите правила и съответно правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че заемът от 400 000 щатски долара, получени от Атанас Костов, следва да останат извън предмета на делото, защото сумата е внесена в касата на дружеството "Асклеп - П" ООД. По делото не е спорно, че ревизираното лице и съпругът й са съдружници в "Асклеп - П" ООД. Не е спорно, че единствено съпругът е внасял парични средства в това дружество през 2006 г. в размер на 192 000 лв., през 2009 г. в размер на 264 000 лв. и през 2010 г. в размер на 168 000 лв. Тези суми са в общ размер на 624 000 лв. (400 000 щатски долара). По време на ревизията е представен договор за заем от 04.10.2006 г., сключен между Митко Хубинов, като заемополучател, и Атанас Костов, като заемодател, с който е даден заем в размер на 400 000 щатски долара. На 10.10.2006 г. е взето решение от Общото събрание на съдружниците в "Асклеп - П" ООД за допълнителна парична вноска в касата на дружеството от съдружника Митко Хубинов в същия размер, в който е посочен по договора за заем. Въз основа на представените доказателства в хода на ревизията и заключението по ССЕ, първоинстанционният съд правилно е приел, че сумата от 192 000 лв. е внесена с ПКО № 2 от 06.10.2006 г. и е осчетоводена по дебит сметка 501 - "каса в лева" и кредит сметка 151 - "дълготраен кредит Атанас Костов". С ПКО № 3 от 03.02.2009 г. е внесена сумата от 80 000 лв., с ПКО № 4 от 10.03.2009 г. е внесена сумата от 80 000 лв., с ПКО № 5 от 12.05.2009 г. е внесена сумата от 80 000 лв., с ПКО № 6 от 14.09.2009 г. е внесена сумата от 24 000 лв., с ПКО № 1 от 10.04.2010 г. е внесена сумата от 84 000 лв., с ПКО № 2 от 08.09.2010 г. е внесена сумата от 84 000 лв. Всички ПКО са осчетоводени по дебит сметка "каса в лева" и кредит сметка "дълготраен кредит Атанас Костов". Към 31.12.2010 г. салдото по сметка 153 - "дълготраен кредит Атанас Костов" е в размер на 624 000 лв., каквото е и към края на 2012 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че 1/2 от посочените суми не следва да се включва в паричния поток на ревизираното лице. Дори сумата от 624 000 лв. (400 000 щатски долара) да е внесена в дружеството "Асклеп - П" ООД като парична вноска, това задължение не е в режим на СИО по смисъла на СК, поради което не следва да намери отражение в паричния поток на ревизираното лице. Твърдението на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, защото в него неправилно е прието, че началното салдо към януари 2006 г. е в размер на 6 116.66 лв. е неправилно. От представеното заключение е видно, че вещото лице е изследвало паричните потоци на ревизираното лице за предходните данъчни периоди и въз основа тях, правилно е прието, че началното салдо за 2006 г. не е 0.00 лв. Първоинстанционният съд правилно е коригирал заключението на вещото лице и е приел, че началното салдо за 2006 г. е било в размер на 6 547.16 лв. Въз основа на представените доказателства и заключението по ССЕ, административният съд правилно е приел, че за ревизираните периоди не се установява превишаване на разходите над приходите в паричните потоци на ревизираното лице. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт основанието е по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и следващите от кодекса е в тежест на администрацията, която в настоящия случай не се е успяла да докаже, че са налице тези основания. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и правилно е отменил спорния РА. По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 6 000 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,