Определение № 356 от 09.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 300/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение09.05.2012 г.докладчик Веска Райчева
Диспозитив
ПОТВъРЖДАВА решение от 22.02.2012г. по гр.д.№2114/2011г. на ОС Варна, имащо характер на определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искане М. С. М. за изменение на решение от 12.01.2012г. по същото дело в частта му за разноските. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Обжалвано е решение от 22.02.2012г. по гр.д.№2114/2011г. на ОС Варна, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искане за изменение на решение от 12.01.2012г. по същото дело в частта му за разноските. Жалбоподателката М. С. М. моли да се отмени определението като й бъдат присъдени разноски за разликата над 331 лева до 910 лева, каквито реално е направила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С постановеното от ОС Варна решение от 12.01.2012г. по гр.д.№2114/2011г. на основание чл.289, ал.4 ГПК е обезсилено решение на РС Варна. Решението на въззивният съд е било обжалвано с касационна жалба от Ж. М. Ж., но същата с влязло в сила разпореждане от 08.03.2012г. е върната и въззивното решение е влязло в сила. С обжалваното решение от 22.02.2012г. по гр.д.№2114/2011г. на ОС Варна, постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставено без уважение искане на частната жалбоподателка М. С. за изменение на решение от 12.01.2012г. по същото дело, в частта му за разноските, което има характер на определение и с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК може да се обжалва по реда, по който се обжалва самото решение. С оглед установените факти по делото настоящата инстанция намира, че обжалваното решение, имащо характер на определение, е правилно. Съдът, определяйки дължимите се разноски на частната жалбоподателка, при спазване разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, е намалил размера на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, като се е съобразил с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение от сумата 870 лева на сумата 291лева. Към така определеното възнаграждение е присъдил и заплатената от частната жалбоподателка държавна такса в размер на 40 лева и така е формирал общия дължим се размер на разноски за нея на сумата 331лева. Разноските са определени от съда законосъобразно, поради което обжалваното решение, имащо характер на определение, следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът
Цитирани разпоредби
5- чл. 248, ал. 3 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 289, ал. 4 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 7, ал. 2, т. 2