Решение № 6064 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К., чрез адвокат Христов, срещу решение № 22939 от 03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2117/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск в претендирания размер. Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ в писмен отговор чрез юрисконсулт Райчева и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Николова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Министерски съвет на Република България в писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Балканска взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Министерство на регионалното развитие и благоустройството в писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Пенев взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Министерство на финансите в писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Григоров взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Н. Г. К. против Министерски съвет на Република България, в условията на евентуалност срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), срещу Министерство на финансите (МФ) и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с която е предявен иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, основан на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът се основава на незаконосъобразни фактически действия довели до неизплащане на дължимо се парично обезщетение за отчужден недвижим имот. Вредата е определена като размер на стойността на лихвата върху дължимата се сума за посочения период, от изменение на решението за отчуждаване, до датата на изплащане на дължимата се сума. С уточнителна молба от 16.04.2025 г. ищецът е посочил че насочва иска си срещу АПИ, съответно в условията на евентуалност срещу другите трима ответници. С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковата претенция срещу всички ответници, при приетото, че липсва бездействие от тяхна страна. Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 от ГПК намира приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предметът на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да основават защита на конкретно право. В случая предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ се основава на твърдения за незаконосъобразни фактически действия, без изложение на каквито и да е обстоятелства от чии длъжностни лица или органи на всеки един от ответниците се дължат те и защо. Позоваването на мотивите на влязло в сила съдебно решение не основава неизпълнение на законово задължение, основаващо претендираното обезщетение. Тази нередовност лишава съда от възможността да определи допустимостта на иска както спрямо кръга на ответниците при приложението на чл. 205 АПК, така и да извърши преценка за основателността на иска на предявените основания. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отговорността за вреди от дейността на администрацията е за държавата, отговаряща чрез процесуални субституенти по чл. 205, ал. 1 АПК, като юридически лица, представлявани от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. За производството по чл. 203 - 207 АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като предпоставка за допустимостта му. Законът не предвижда възможността за евентуално предявяване на иска спрямо различни процесуални субституенти, още по малко участието на заинтересовани страни, като каквито е конституирал първоинстанционният съд МС на Република България, МФ и АПИ. Тук следва да се отбележи, че МС на РБ не е юридическо лице, а централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата на които се основава предявения иск, съответно непълнота на искането отправено до съда, лишава последния от възможност за произнасяне при липса на надлежно въведен предмет на спора. Изложените общи твърдения за това, че е налице незаконосъобразно бездействие не съставлява индивидуализиране на спорния предмет. При неизпълнението на законовите изисквания е следвало първоинстанционния съд да остави исковата молба без движение със съответните указания до ищеца да ги отстрани и съобразно изпълнението им да извърши преценка на допустимостта на предявените искове спрямо посочените ответници и едва след това да разгледа спора по същество. Първоинстанционният съд не е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, произнесъл се по нередовно упражнено право на иск, което е видно и от мотивите и диспозитива на обжалваното решение, при което е постановил недопустим съдебен акт. С оглед гореизложеното обжалваното съдебното решение следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане от фазата на оставяне на исковата молба без движение. Съобразно изхода на спора от този съд се дължи и произнасяне за направените пред настоящата инстанция разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,