Определение № 56 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4/2026 г.

Производството е образувано по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд /СГС/ и Административен съд София-град /АССГ/ по отношение на подсъдността на подадена искова молба от "Евробет" ООД - в несъстоятелност срещу Национална агенция за приходите /НАП/ (включително като правоприемник на Държавна комисия по хазарта /ДКХ/), Народното събрание на Република България, Върховния административен съд /ВАС/ и Административен съд София-град, с която се претендира заплащане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 2в от ЗОДОВ за вреди от дейността на ответниците. С определение № 26823 от 08.08.2025 г., постановено по адм. д. № 1547/2025 г. по описа на Административен съд София-град, е оставена без разглеждане като неподсъдна предявената от „Евробет“ООД (в несъстоятелност) искова молба за солидарно осъждане на ответниците Народно събрание на Република България, Национална Агенция за приходите, включително и като правоприемник на Държавната комисия по хазарта, Върховен административен съд, Административен съд София-град за обезщетяване на пропуснати ползи в размер на 60 милиона лева и 500 000 лева неимуществени вреди. Прекратява производството по делото и изпраща същото по подсъдност на Софийски градски съд. Изложени са съображения, че доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени в резултат на законодателната дейност на Народното събрание, делото не може да бъде подсъдно на административните съдилища. С определение № 26393 от 23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 9123/2025 г. по описа на Софийски градски съд, е прието, че с оглед поддържания главен иск, както и евентуалните такива, следва да се определят, като искове за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз – искове по чл.2в от ЗОДОВ. Ищецът е предявил обективно и субективно съединени искове за вреди от правораздавателната дейност на ВАС, АССГ, НАП като правоприемник на ДКХ, както и срещу Народното събрание. В исковата молба се излагат твърдения за допуснати нарушения на правото на ЕС от четиримата ответника, между които АССГ и ВАС при условията на солидарност и евентуално при условията на разделност, поради което е обоснован извода, че процесуалния ред за разглеждане е съобразно чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ, който предвижда, че този вид искове подлежат на разглеждане по реда на АПК, въз основа на което е прекратено производството по гр. дело №9123/2025г. по описа на СГС и е повдигнат спор за подсъдност. Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на административния съд по следните съображения: Предмет на настоящото производство са искове, съединени в условията на евентуалност, за присъждане на имуществени и неимуществени вреди. Главната претенция произтича от нищожни актове за установяване на публични държавни вземания /АУПДВ/, разпореждания за предварително изпълнение на АУПДВ, наказателни постановления, наложени обезпечителни мерки, образуване на нови ревизионни производства. В условията на евентуалност ищецът твърди, че в резултат от поддържана от ответника Народно събрание на Република България неясна разпоредба на Закона за хазарта, приложена от НАП при издаването на нищожни АУПДВ, а впоследствие и при издаването на разпореждания за предварителното им изпълнение, потвърдени от Върховния административен съд, при налагането на обезпечителни мерки, потвърдени от Административен съд София-град, се е стигнало до нарушение на правото на Европейския съюз, от което произтича и искането му за обезщетение. На стр. 27 и сл. от направеното уточнение се съдържа подробен петитум на исковата молба. Така предявените главни и евентуални искове попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 2в от ЗОДОВ. Искът за вреди, причинени от незаконосъобразни актове на НАП, следва да се квалифицира като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото се касае за издадени от административен орган актове, които представляват властнически актове и са правен резултат от санкционираща административна дейност (в този смисъл мотивите към т. 1 от ТП № 1 по тълк. д. № 2/2014 г. на ГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС). Във връзка с предявените при условията на евентуалност искове по чл. 2в от ЗОДОВ се изброяват и подробно се обосновават редица нарушения на правото на ЕС, като водещото в случая е, че ищецът обвързва нарушението с дейността на НАП (във връзка с издадените актове за установяване на публични държавни вземания и наказателни постановления), АССГ (във връзка с наложените обезпечителни мерки) и ВАС (във връзка с потвърждаването на разпореждания за предварителното изпълнение на АУПДВ). При изложените обстоятелства предявените искове попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, и се разглеждат по реда на АПК, респективно спорът е подсъден на административните, а не на общите съдилища. Обстоятелството, че един от ответниците е Народното събрание и са налице твърдения, че същото е поддържало неясна разпоредба, приложена от останалите ответници, не променя този извод. Законодателят е установил ясен критерий, според който когато увреждащото нарушение е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища (включително на ВАС), делото е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК (чл. 2в, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ). Изрично е уреден и случаят, при който ответниците са няколко и твърдените от ищеца техни увреждащи нарушения на правото на ЕС попадат едновременно и в двете хипотези по т. 1 и по т. 2 на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ – т.е. поне едно от твърдените увреждащи нарушения е извършено от някой от ответниците (юридически лица – държавни органи) при или по повод изпълнение на негова административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища; в тези случаи, съгласно чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, делото също е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК. Тъй като в конкретния случай приложима е разпоредбата на чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, делото следва да се изпрати по подсъдност на Административен съд София-град. В този смисъл при идентични факти е постановено определение №889/24.02.2026г. по ч.д. № 3119/25г., 5 чл. състав на ВКС и ВАС и определение №24/22.04.2026г. по адм..д. № 24/26г., 5 чл. състав на ВКС и ВАС. Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд