Определение № 7761 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2024 г.

Образувано е по частна жалба на „Пиринпласт“ АД, гр.Гоце Делчев, подадена чрез адв.Иванов, против Определение №1040 от 28.05.2024г. по АД № 127/2024г. по описа на Административен съд- Кюстендил. Жалбоподателят оспорва извода на съда за просрочие на жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на Община Кюстендил да възобнови административното производство по влязла в сила негова заповед № РД-00-1682/ 21.11.2023г. Счита и излага доводи, че срокът за произнасяне на органа е едномесечен и е изтекъл на 17.02.2024г., съответно подадената срещу него жалба на 27.02.2024г. не е просрочена. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по съществото на спора. Ответникът – кмет на Община Кюстендил, в писмен отговор, взима становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение е оставена е без разглеждане жалбата на „Пиринпласт“ АД, против мълчалив отказ на кмета на Община Кюстендил да възобнови административното производство по влязла в сила негова заповед № РД-00-1682/ 21.11.2023г. и е прекратено производството по делото. Заповед № РД-00-1682/ 21.11.2023г. на кмета на Община Кюстендил, е влязла в сила на същия ден, съгласно чл.15, ал.6 от ЗУТ. Не е спорно по делото, че тя е съобщена на частния жалбоподател на 10.01.2024г., който на 17.01.2024г депозира до органа искане по чл.99 и сл. от АПК за възобновяване на административното производство по издаването ѝ. Кметът не се произнесъл по искането и на 27.02.2024г. „Пиринпласт“ АД е подал жалба до АС – Кюстендил срещу мълчалив отказ. За да достигне до извод за недопустимост на производството, Административен съд- Кюстендил се е позовал на нормата на чл. 159, т. 5 от АПК и е приел, че срокът за обжалване на мълчаливия отказ по чл. 103, ал. 3 от АПК, считано от 17.01.2024г., е 14-дневен и същият е изтекъл на дата 31.01.2024г. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 27.02.2024г., поради което е просрочена и като такава е процесуално недопустима. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Административен съд - Кюстендил правилно е констатирал, че е сезиран с жалба срещу отказ на административен орган да допусне възобновяване на административнгласно текста на чл. 103, ал. 3 от АПК оспорването се развива по реда на глава десета, раздел ІV от АПК "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт". По силата на чл. 103, ал. 2 от АПК, административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред", което означава, че съгласно чл.97, ал. 1 от АПК срокът за произнасяне за административния орган, който в случая е едноличен, е двуседмичен от получаване на искането. Срокът за обжалване пред съда по чл. 149, ал. 1 от АПК е 14-дневен и в случая е изтекъл на дата 14.02.2024г. - присъствен ден - сряда. Жалбата, с която е сезиран Административен съд - Кюстендил е подадена 27.02.2024г., съответно е просрочена. Съдът се произнесъл аргументирано и по всички доводи на жалбоподателя, претендиращи подаване на жалбата в срок, и изводите му по тях, се споделят от настоящия касационен състав. В случая се касае за специфично производство по възобновяване на приключило с влязъл в сила административен акт производство, поради което е приложима императивната разпоредба на чл. 103, ал. 3 от АПК, по силата на която отказът да се допусне възобновяване може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV от АПК. Следва да се има предвид, че законодателят не е визирал "изричният отказ", а е регламентирал обжалване на "отказът", което родово понятие включва както изричният отказ, така и мълчанието на органа. От съществено значение е обстоятелството, че препращането към нормата на чл. 197 от АПК е само досежно реда на обжалването, който включва и срока за обжалване, а не по отношение на предмета на обжалване. Ето защо настоящият състав счита, че видът на акта и дали се обжалва постановен изричен отказ или мълчание на административен орган по задължението да се произнесе, е изрично регламентирано в нормата на чл. 103, ал. 3 от АПК, която включва и двете хипотези, с оглед на което посоченият в чл. 197 от АПК 14-дневен срок за обжалване се отнася и за двата случая. Следователно първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 103, ал. 3 във връзка с чл. 197 от АПК. По изложените съображения обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание горното и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,