Определение № 492 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3899/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на М. Р. Ж. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Б. Л., против протоколно определение от публичното съдебно заседание от 18 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 9476 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което производството по делото е спряно поради наличие на предпоставките на чл. 637, ал. 1 ТЗ. В частната жалба се сочи единствено, че определението е неоснователно, неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Ответниците Б. И. Г. и И. М. Г. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Б. М., сочат доводи за нередовност на частната жалба, както и за нейната неоснователност. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 637, ал. 1 ТЗ и производството по делото следва да бъде спряно, доколкото срещу третото лице помагач [фирма] има предявен обратен иск, а видно от представеното в съдебното заседание съдебно решение от 18 март 2013 г. на СГС, търговско отделение, VІ-1 състав, срещу [фирма] е открито производство по несъстоятелност. Постановеното определение е валидно и допустимо. Доколкото за частните жалби при условията на чл. 275, ал. 2 ГПК се прилага правилото на чл. 262, ал. 1 ГПК – страната не е задължена да посочи в жалбата указание в какво се състои порочността на определението (каквото е изискването на чл. 260, т. 3 ГПК), то съгласно чл. 269 ГПК касационният съд в конкретния случай е ограничен от посоченото в жалбата, каквото на практика липсва. При контрола върху определение, постановено за пръв път от въззивен съд, решаващият съд не може по своя инициатива да поправи грешките на въззивния съд, като по правилността на разрешението се произнася само въз основа на въведените в жалбата оплаквания. Решаващият съд в този случай проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на въззивния съд, като при преценката за правилността на обжалвания акт, е обвързан само от посочените в жалбата пороци. При липса на посочени каквито и да е пороци на обжалваното определение в частната жалба, то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение