Определение № 4410 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е по молба вх. № 11156 от 26.06.2024 г. от Р. Г. С., подадена чрез процесуален представител адв. П. В., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 3011 от 14.06.2024 г., в частта за разноските, които са присъдени насрещната страна в производството. По молбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, в който прави възражение, че молбата е недопустима. В евентуалност поддържа, че възнаграждението не е прекомерно с оглед действително извършените от адвоката процесуални действия. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С постановеното по настоящото дело определение № 3011 от 14.06.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 09.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 37/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, включително в частта имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 2782 от 11.11.2022 г. по гр. д. № 2121/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и касаторът Р. Г. С. е осъден да заплати на насрещната страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД направените разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 1578 лева. С определението е разгледано направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Прието е, че възражението е неоснователно с оглед конкретната фактическа и правна сложност по делото. Искането за изменение на определението в частта за разноските е постъпило в срока по в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска изменение на определението и е процесуално допустимо, но е неоснователно по следните съображения: Възражението на касационния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 ГПК е било бланкетно и без да бъдат изложени съответните надлежни основания за това искане, настоящият съставът на ВКС е счел възражението за неоснователно и е присъдил на ответника по касация разноски в претендирания и доказан за платен в съответствие с указанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС пълен размер. Следователно, в мотивите на акта, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът се е произнесъл и по възражението за прекомерност, като в мотивната част на определението е обсъдил фактическата и правна сложност на спора при инстанционното му разглеждане. Съобразил е, че в отговора на касационната жалба се съдържа становище по допустимостта на обжалването по поставените от касатора множество разнородни правни въпроси, както и съображения по същество за неоснователност на жалбата. Доводът на молителя, че ответникът по касация е бил представляван в производството от адвокат, а не от юрисконсулт, какъвто безспорно има назначен на трудов договор, е неотносим. Изискването по закона е за изплащане на възнаграждение за едно лице осъществяващо защитата лице - адвокат или юрисконсулт. Юридическите лица и едноличните търговци могат да избират дали да ползват услугите на адвокат или юрисконсулт за правно обслужване и процесуално представителство пред съдилищата. Ето защо, не са налице основания за изменение на присъдените в полза на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД разноски. Предвид изложеното, молбата на Р. Г. С. вх. № 11156 от 26.06.2024 г. за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 3011 от 14.06.2024 г. по гр. д. № 3224/2023 г. на Върховния касационен съд, ГК, III ГО, в частта за разноските, следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение