Определение № 11703 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10863/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С., чрез адв. Белчева срещу определение № 24977 от 22.07.2025 г. по адм. д. № 6801/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на началника на СГКК – София да издаде заповед за изменение на КККР за имот с проектен идентификатор 29204.7572.414 в обхвата на ПИ 29204.7572.396 по КК на [населено място] по реда на чл.54 ЗКИР и е прекратено производството по делото. Твърди се неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му със законните последици. Ответникът началник на СГКК – София не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на настоящия частен жалбоподател срещу мълчалив отказ на началника на СГКК – София по заявление рег. № 07-7304-05.05.2025 г. за изменение на КККР за ненанесен в първоначалната КК имот с проектен идентификатор 29204.7572.414, попадащ в имот с идентификатор 29204.7572.396 по действащата КККР на [населено място] по представения проект, заявен с вх. № 01-258139/ 09. 05. 2023 г. до СГКК - София. В хода на първоинстанционното производство е представено писмо изх. № 20-3550/ 15. 05. 2025 г. от началника на СГКК – София, което съдът не е възприел като изричен отказ, тъй като с него заявителят се уведомява, че кадастралната основа, върху която е изработен проектът по заявлението му към настоящия момент не е актуална, поради което не отговаря на изискванията на Наредба № РД-02-20-5/ 15. 12. 2016 г. - за територията на местност „Лозята“, [населено място] е одобрен проект на новообразуваните имоти по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е отразен служебно в КККР на [населено място]. От правна страна е прието ,че съгласно чл. 56, ал. 11 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г., СГКК издава отказ за извършване на изменението, когато при регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се установи, че има издадено удостоверение за неприет проект, но тази хипотеза не е налице, тъй като в конкретния случай не се установява по делото да е налице издадено удостоверение за приемане или неприемане на проекта за изменение на КК, т.е. налице е неприключило административното производство и липсва както мълчалив така и изричен отказ по подаденото заявление рег. № 07-7304-05.05.2025 г. за изменение на КККР. Така постановеното определение е материално незаконосъобразно по следните съображения: От приложените по административната преписка и делото доказателства се установява по безспорен начин, обратно на приетото в обжалваното определение, че по предходно заявление на С. Г. С. от 09.05.2023г. е постановен отказ за издаване на удостоверение за приет проект за същия имот, който е бил обжалван по съдебен ред, като жалбата на С. е оставена без разглеждане и производството е прекратено поради липса на годен предмет на съдебния контрол – определение по адм.д.№9162/2024г. на АССГ и определение по адм.д.№3428/2025г. на ВАС. Процесният мълчалив отказ е настъпил по последващо заявление за изменение на КК за същия имот, поради което на основание чл. 56, ал. 10 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г.,подлежи на съдебен контрол. След като е подадена жалба срещу мълчалив отказ и е последвал изричен такъв, в случая - писмо изх. № 20-3550/ 15. 05. 2025 г. от началника на СГКК – София, съдебната инстанция следва да се произнесе по законосъобразността на изричния отказ. Съгласно Постановление № 4 от 1976 г. на Пленума на ВС и ТР № 4 от 1993 г. на ОСГК на ВС, ако е била подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя следва да се приеме като жалба и срещу изричния отказ, ако такъв е последвал, какъвто е и настоящият случай. Неправилен е и изводът на първоинстанционният съд,че писмо изх. № 20-3550/ 15. 05. 2025 г. на началника на СГКК – София има само уведомителен характер. В писмото са изложени изрични мотиви за отказ да се измени действащата КК по заявлението на С. от 05.05.2025г., които са по същество, а именно: че за територията на местност „Лозята“, [населено място] е одобрен проект на новообразуваните имоти по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е отразен служебно в КККР на [населено място], съгласно чл. 53а, т. 4, б. „г“ от ЗКИР и чл. 67, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/ 15. 12. 2016 г., като имот 396 в кадастрален район 7572 е заличен, а прилагането на одобрения план е спряно в частта относно имоти с идентификатори 29204.7572.583 и 29204.7572.584. Дали са налице сочените в писмото на началника на СГКК-София обстоятелства и законови пречки за издаване на заповед по чл.54 ЗКИР следва да се установи в първоинстанционното производство с оглед законосъобразността на предмета на съдебния контрол – изричен отказ на началника на СГКК – София по заявление рег. № 07-7304-05.05.2025 г. за изменение на КККР. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото – върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,