Определение № 3738 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3245/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба от Н. П. С. от гр. София чрез адв. Т.Досова срещу определение № 6641 от 18.02.2026 г., постановено по адм. д. № 488/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена молбата й за допълване на определение № 2253 от 19.01.2026 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и, вместо него, да бъде постановено друго по същество, с което прекратителното определение по адм. д. № 488/2026 г. по описа на АССГ да бъде допълнено в частта за разноските, като Областна администрация на област София бъде осъдена да заплати на частната жалбоподателка сумата от 522,67 евро сторени по делото съдебни разноски. В срока по чл. 176а, ал.2 от АПК ответната страна, областният управител на област София, депозира писмен отговор на частната жалба със становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила като правилно или – евентуално- претендираният хонорар да бъде съществено намален с оглед ниската степен на фактическа и правна сложност на делото. Частната жалба е подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение Административен съд – София град в производство по 176а от АПК е отхвърлил молбата на Н. С. за допълване на определение № 2253 от 19.01.2026 г., с което делото е прекратено поради отпадане за жалбоподателката на правния интерес от оспорване, в частта за разноските с претенция ответната страна да бъде осъдена да й заплати сумата от 522,67 евро съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искането за присъждане на разноски в случаите, в които производството по делото е прекратено поради отпаднал за жалбоподателката в хода на производството правен интерес от оспорване, не попада в изрично предвидената хипотеза на чл. 143, ал. 2 от АПК, която единствено предвижда възможност за присъждане на разноски при прекратяване на административното производство без постановяване на акт по съществото на спора. Съдът е развил съображения, че производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а не на основание чл. 156, ал. 3 от АПК – поради оттегляне на издадения административен акт, поради което жалбоподателката няма право на разноски. Отделно от гореизложеното АССГ е развил съображения за това, че в конкретния случай не са налице доказателства за оттегляне на оспорения административен акт, каквато хипотеза изрично визира цитираната правна норма на чл.143, ал.2 от АПК. Съдът е изложил и друг довод за неоснователност на искането за допълване на прекратителното определение в частта за разноските- Н. С. не е поискала своевременно с жалбата си срещу мълчаливия отказ на областния управител на област София присъждането на съдебни разноски. Обжалваното определението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са изложените в частната жалба твърдения и цитираната в нея съдебна практика за това, че постановяването на акта, чието издаване административният орган първоначално е отказал /включително и мълчаливо/ след подаване на жалбата до съда, следва да се приравни по правни последици на оттеглянето на административния акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК /аргумент от разпоредбата на чл. 156, ал. 1, втора хипотеза – "... или да издаде акта, чието издаване е отказал"/. Макар мотивите за прекратяване на производството по делото да се свеждат до отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес от обжалване, следва да се изследват първопричините за отпадането му, а това е издаване на акта, по заявлението за издаване на който е формиран обжалвания мълчалив отказ на административния орган – т.е. първопричината за отпадане на правния интерес от обжалване се състои в оттеглянето на административния акт, на който е приравнен по силата на установената в чл. 58, ал. 1 правна фикция мълчаливият отказ. Не може да бъде споделен и вторият довод на АССГ, обосноваващ неприсъждане на съдебни разноски в случая, а именно: липсата на искане за присъждане на разноски, съдържащо се в първоначалната жалба срещу мълчаливия отказ за издаване на заявеното удостоверение. Съгласно т.11 от ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВАС претенцията за разноски по чл.80ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Доколкото искането за прекратяване на производството по адм.д. № 488/2026г./АССГ е направено не от жалбоподателката, а от ответника по жалба с придружителното писмо, с което е изпратена до съда административната преписка, ведно с вече издадено от областния управител удостоверение, и АССГ не е изпратил на Н. С. копие от това искане за прекратяване за сведение и становище, а директно се е произнесъл по него преди провеждането на съдебно заседание, очевидно е че срокът за заявяване на претенцията за разноски не е изтекъл за жалбоподателката. Поради предявяването на искането за разноски в рамките на срока по т.11 от цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС, съдът дължи произнасяне по основателността му. Настоящият състав на ВАС,трето отделение обаче намира за основателно съдържащото се в отговора на частната жалба възражение за прекомерност на претенцията за адвокатски хонорар. Макар, според ВАС, да липсват основания за прилагане на разрешенията по дело С-438/22 на СЕС, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че по делото не е осъществено нито едно открито съдебно заседание, съответно – не се дължи възнаграждение за процесуално представителство, на жалбоподателката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минимума по Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно: в размер на 383,47 евро/ съставляващи равностойността на 750 лв / на основание чл.9, ал.1 вр. чл.8, ал.3 от Наредбата. Предвид гореизложеното частната жалба е частично основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено искането на Н. С. за допълване на определение № 2253 от 19.01.2026 г. по адм.д. №488/2026/АССГ в частта за разноските за сумата от 388,58 евро и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на искането, с което да допълни определение № 2253 от 19.01.2026 г. по адм.д. №488/2026/АССГ в частта за разноските, като осъди на основание чл. 143, ал. 2 от АПК Областната администрация на област София да заплати на Н. П. С. от гр. София сторените от нея съдебни разноски в съдебното производство в размер общо на 388,58 / триста осемдесет и осем евро и 58 евроцента/евро /съставляващи равностойността на 760 лв./, от които 5.11 евро/равностойни на 10 лв/ - държавна такса и 383,47 евро/ равностойни на 750 лв/ адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение в останалата му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 176а ,ал.1 и ал.3 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение