Определение № 69 от 21.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 446/2019 г.

Производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повод разпореждане от 12.04.2019 г. на съдията-докладчик от РС гр. София по НАХД № 4245/2019г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 93 състав с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че в случая компетентен да разгледа делото е РС гр. Бургас. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Първоначално производството по НАХД № 925/2019г. е било образувано пред РС гр. Бургас, по повод постъпила жалба от „В.С.А. К.“О. срещу наказателно постановление № 02-0002281/05.02.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 5000лв., за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание на Дирекцията „Инспекция по труда“ Бургас, дадено в т.9 на Протокол № ПР 1843947/20.12.2018г., а именно да се изплати в пълен размер дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след прекратяване на трудово правоотношение. С разпореждане от 06.03.2019г. на съдията-докладчик производството по делото е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Прието е, че тъй като седалището на дружеството е в гр. София, там е следвало да се изпълни даденото предписание за действие от страна на наказаното лице, респективно Софийският районният съд следва да се произнесе по жалбата. С разпореждане от 12.04.2019г. на съдията-докладчик по НАХД № 4245/2019г. по описа на СРС, производството по делото е било прекратено и е повдигната спор за подсъдност пред ВКС. Прието е, че от приложените в преписката акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, не се твърди, че нарушението е осъществено в гр. София. В този случай на основание чл. 84 ЗАНН следва субсидиарно да се приложи чл.36, ал.3 ЗАНН и тъй като не може да се определи къде точно е извършено нарушението, делото да се разгледа в района, където е извършена проверката и производството пред административно наказващия орган, а именно делото да се разгледа от РС Бургас. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е районният съд, в чийто район е извършено или довършено твърдяното нарушение. Когато няма установени особени правила, съдът прилага правилата на НПК. Съгласно чл.42, ал.1 НПК следва да се направят изводи в тази насока на база обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатациите в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление сочат, че както по силата на разпоредбите на чл.270 от Кодекса на труда, така и според задължителните предписания, трудовото възнаграждение на работника, следва да се изплати в обекта в с. Равда, където той е изпълнявал възложената му работа. Това се отнася и за плащането на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, което е свързано с плащането по основното трудовото правоотношение. Именно там санкционираното дружество е дължало нужното действие. Когато нарушението е осъществено чрез бездействие, както е инкриминираното, се налага извода, че това е мястото, на което е следвало да се прояви активност, идентична с посочената в наказателното постановление. В случая следва да се отбележи, че компетентен да се произнесе по жалбата е всъщност РС Несебър, тъй като нарушението е осъществено в обект на дружеството, находящ се в с. Равда, попадащ в района на компетентност на посочения съд. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,