Определение № 10787 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9247/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. О. Х., чрез адвокат Александров, против Определение № 3395 от 20.08.2024 г., постановено по административно дело № 163/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът община Харманли взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на О. Х. срещу мълчалив отказ на община Харманли да извърши поисканата със заявление от жалбоподателя дерегистрация на регистрирани на адреса на притежаван от него недвижим имот лица. С Определение № 1126 от 14.03.2024 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. С Определение № 8991/19.07.2024 г., постановено по административно дело № 4176/2024 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено Определение № 1126 от 14.03.2024 г., постановено по административно дело № 163/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С разпореждане по делото от 31.07.2024 г., в изпълнение на изложените от Върховния административен съд мотиви, съдът е оставил жалбата без движение, като са дадени указания в седемдневен срок от получаване на съобщението и препис от определението, жалбата да бъде уточнена относно: кой точно акт се обжалва; кой е административният орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК чиито акт се обжалва; в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт и какво е искането отправено до съда спрямо него. Указано е, че при неизпълнение на указанията в посочения от съда срок, подадената жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. В указания от съда срок жалбоподателят е подал заявление, в което посочва че: оспореният акт представлява отказ за дерегистрация на регистрирани на административен адрес лице/а, но дали бил мълчалив или изричен било правна квалификация, която следвало да бъде дадена от съда; уточнява, че органът, издател на акта, е кметът на община Харманли; конкретизира, че незаконосъобразността на акта се състои в незаконното поддържане на променено правно положение – лицето/ата не живеят вече на адреса, поради което отпада задължението им за регистрация и следвало да отпадне и самата регистрация като несъответстваща на новото правно положение. С обжалваното определение Административен съд - Хасково е приел, че дадените указания не са изпълнени, нередовностите на жалбата не са отстранени, при което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 АПК жалбата до съда следва да съдържа означение на обжалвания административен акт, указание в какво се състои незаконосъобразността на акта и в какво се състои искането на жалбоподателя спрямо този акт. Подадената от Х. жалба до съда не съответства на законовите изисквания, при което правилно същата е оставена без движение, като на частния жалбоподател са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности. Всички констатирани нередовности не са отстранени в срок, при което съдът правилно я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Неизпълнението на дадените от съда указания в установения от закона срок има за последствие оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Неоснователно е твърдяното в частната жалба, че определението е неправилно, тъй като е следвало, от описаната фактическа обстановка, съдът сам да направи извод срещу кой акт е насочена жалбата. Жалбоподателят е този, който определя предмета на спора, в случая чрез посочване на възприетия от него като незаконосъобразен административен акт. Непосочването на такъв, което е и изрично изискване на закона, лишава съда от възможност за произнасяне. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника по частната жалба за присъждане юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да му бъде присъдено такова в размер на 200 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение