Определение № 338 от 26.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 206/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от 10.04.2025 г., подадена от „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, чрез адв. С. срещу определение № 3270/18.02.2025 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 12106/2023 г., с което е допълнено на основание чл.248, ал.1 ГПК въззивно решение № 6539/22.11.2024 г. в частта за разноските, като „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Н. Н. Д. сумата от 5 100,00 лв.-възнаграждение за безплатно представителство пред въззивната инстанция. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Излага доводи, че по отношение на ищците, представлявани от адв. Д. не са налице условията на чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА, както и че при оспорване наличието на последните от другата страна, съдът следва да извърши преценка дали се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Насрещната страна - адв. Н. Н. Д., осъществил безплатна правна помощ по отношение на ищците, оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че постановеното от въззивния съд определение е правилно, като при постановяването му е съобразен представения по делото за правна защита и съдействие, съдържащ уговорка между страните по него, че представителството ще се осъществява безплатно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема, че частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл.248, ал.3, изр. 2 ГПК. С разпореждане от 20.06.2025 г. тълк.дело № 3/2025 г. по описа на ВКС, ГК и ТК е образувано тълкувателно дело по въпроси за приложението на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗА и на чл.78, ал.3 ГПК. Първият въпрос: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА при направено искане по чл.38, ал.2 ЗА или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда“, има значение за настоящото производство с оглед заявените от жалбоподателя оплаквания за липса на предпоставките по чл.38, ал.1 ЗА, поради което последното следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2025 г. по описа на ВКС, ГК и ТК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,