Определение № 2445 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 2525/2025 г.

Подадена е молба вх. № 9601 от 12.05.2026 г. от ответника по касация Български лекарски съюз за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1314 от 11.05.2026 г., като в полза на същия бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 63 000 лв. (32 21.39 евро). Ответникът по молбата – „Дигеста - СИП“ АД, [населено място] – заявява становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и за намаляване на същото до 8 000 лв. (4 090.34 евро). Съдът, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от „Дигеста - СИП“ АД, [населено място] въззивно решение, искането на ответника по касационната жалба Български лекарски съюз за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на жалбата и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 63 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника. Уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано от представените с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 01.10.2025 г., фактура № 580 от 01.10.2025 г., платежно нареждане за извършено плащане и извлечение от банкова сметка от същата дата. Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 63 000 лв. се явява несъответстващо както на фактическата и правна сложност на делото, така и на положения от процесуалния пълномощник на ответника труд. Този извод произтича от обстоятелството, че спорът пред Върховен касационен съд е приключил с недопускане на касационно обжалване, т. е. без провеждане на открито съдебно заседание и произнасяне по съществото на спора, както и с оглед осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ, която се изчерпва с изготвянето на бланкетен отговор на касационната жалба в обем от една страница, в който не са изложени никакви конкретни съображения – нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба. Поради това, настоящият състав намира, че съответстващо на осъществената правна помощ адвокатско възнаграждение се явява сумата 500 лв. Доколкото обаче ответникът по молбата е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение само до размер на сумата 8 000 лв. (4 090.34 евро), при спазване на диспозитивното начало на процеса, на ответника по касация следва да бъде присъдена именно тази по-голяма сума, а не преценената като адекватна на защитата сума 500 лв. С оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК