Решение № 6096 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2015 г.

Решение № 6096 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Геоинвест" ООД, гр. Плевен срещу решение № 491 от 01.12.2014 г., по адм. дело № 844/2013 г. по описа на Административeн съд - Велико Търново (АСВТ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 151300325 от 21.05.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 384 от 26.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Велико Търново при Централното управление (ЦУ) на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 2 166,39 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон и съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, поради което ревизията неправилно е проведена по особения ред. Поддържа, че изводите на съда по отношение на отказаното право на данъчен кредит в общ размер на 27 550,78 лв. по фактури издадени от "Еф Екс" ЕООД, "Алекс - Ко" ЕООД, "Иванов - КЛМ" ЕООД, ЕТ "Димитър Терзиев", "Ари Ком" ООД, "Технополис България" ООД, ЗП "Светлина Тодорова" и "Еко Продукт" ЕООД, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, които не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност от съда. Касаторът счита, че от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) се установява реалност на доставките. Поради това твърди, че съдът е достигнал до неправилни изводи и по отношение на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. Изтъква нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО, тъй като след като не е признат разхода, е следвало да не се признае и реализирания приход, произтичащ от непризнатия разход по спорните доставки. Претендира отмяна на решението изцяло и присъждане на направените разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото в размер на 2 166,39 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АСВТ е бил РА № 151300325 от 21.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 384 от 26.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество са определени: задължения за внасяне в общ размер 110491, 60 лв, в това число ДДС в размер на 27 550,16 лв и лихви ДДС в общ размер на 17 286,45 лв; корпоративен данък в общ размер на 26161,14 лв и лихва върху него в общ размер на 14821.13 лв.; задължения за данък по чл. 42 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в общ размер на 5283,58 лв и лихви в общ размер на 402.48 лв.; задължения за задължителни осигурителни вноски за същия период - ДОО в общ размер на 6679.27 лв и лихва в общ размер на 4118.84 лв.; вноски ДЗПО - УПФ в общ размер на 2833,27 лв и лихва в общ размер на 1641,72 лв.; вноски фонд ГВРС в общ размер на 34.25 лв. и лихва в общ размер на 46.75 лв. и здравно-осигурителни вноски (ЗОВ) в общ размер на 2871.59 лв. и лихва в общ размер на 850.97 лв. АСВТ е отхвърлил като неоснователна жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА. За да постанови спорното решение, административният съд е приел, че са налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Съдът е приел, че при извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, като в тежест на ревизираното лице е да ги обори. Административният съд се е позовал на заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на същото е приел, че е налице разлика в крайното и начално салдо на дружеството. АСВТ е направил извод, че разликата дори и по една сметка потвърждава наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. По отношение на процесните фактури, издадени от "Еф Екс" ЕООД, "Иванов - КЛМ" ООД, "Алекс - Ко" ЕООД, ЗП "Светлана Тодорова" и "Еко Продукт" ЕООД, съдът е приел, че доставките не са реални, тъй като не е установено реалното предаване на стоките и извършването на услугите, а заключението на вещото лице по ССЕ касае единствено счетоводното отразяване на спорните доставки. По отношение на доставките от "Ари - Ком" ООД, "Технополис" ООД и отказаното право на данъчен кредит за лекия автомобил, въз основа на протокола по чл. 117 ЗДДС, административният съд е приел, че ревизираното лице не е изложило никакви твърдения. Изводите на приходния орган по отношение на определения корпоративен данък са приети за правилни от АСВТ. По отношение на определения данък по чл. 42 ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ЗЗГВРС, съдът не е констатирал нарушения. Относно прилагането на чл. 122 ДОПК: Настоящият състав намира, че АСВТ не е изследвал дали в случая са налице предпоставките на чл. 122 ДОПК. В съдебното решение не са посочени конкретни съображения за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК и не е конкретизирано коя хипотеза е налице в настоящия случай. По делото е била назначена ССЕ, която не е обсъдена в съвкупност с представените по делото доказателства от АСВТ. Вещото лице е дало заключение, че при преглед и сравнение на Главни книги, оборотни ведомости за 2007 г. и 2008 г. и тези намиращи се в административната преписка и цитирани от органите по приходите в РД, са налице различия в крайните салда на оборотната ведомост за 2007 г. и началните салда на оборотната ведомост за 2008 г. само по счетоводна сметка 411 "Клиенти" в размер на 633.40 лв, които не оказват влияние на финансовия резултат, подлежащ на данъчно регулиране. АСВТ е разменил доказателствената тежест, по отношение на доказването на наличието или не на обстоятелства по чл. 122 ДОПК и неправилно е приел, че фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, като в тежест на ревизираното лице е да ги обори. Съобразно процесуалните правила за разпределение на доказателствена тежест органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. Доколкото ревизията е проведена по реда на чл. 122 - 124 ДОПК, то в тежест на ревизиращите органи е било да установят основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Неправилната преценка относно реда за провеждане на ревизията е от естество да се отрази изцяло на правилността на съдебното решение. Това е достатъчно основание решението да се отмени и да се върне на друг състав на АСВТ, като при новото разглеждане на делото, следва да се обсъдят всички предпоставки по наличието на обстоятелства за провеждането на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Първоинстанционният съд следва да съобрази коя от хипотезите на чл. 122 е визирана в РД, да разпредели доказателствената тежест във връзка с доказване на обстоятелствата, визирани в нея, при нужда служебно да назначи допълнителна експертиза, която да провери налице ли са всички констатирани несъответствия, визирани в РД във връзка със счетоводството на ревизираното лице и въз основа на това да направи извод за това спазени ли са принципите, залегнали в Закона за счетоводството и дава ли възможност воденото от ревизираното лице за определяне на данъчната основа по всяко от процесните задължения. Конкретно следва да се съобрази по какъв начин визираните обстоятелства се отразяват на определяне на данъчната основа по ЗДДС и ЗКПО. По ЗДДС: В хода на ревизията е констатирано и не се спори, че ревизираното лице е отразило в счетоводството си и е приспаднало данъчен кредит по фактури и кредитни известия от доставчика ЕТ "Димитър Терзиев", подробно описани на стр. 14 от РД. Дружеството е отчело и впоследствие сторнирано по к-та на с/ка 304 "стоки" сумата в общ размер на 170 000 лв, като е начислен ДДС в размер на 34000 лв. Управителят на дружеството е дал обяснение, че кредитните известия са издадени поради неосъществени сделки. По делото не са представени доказателства за извършено плащане по спорните фактури. Като доказателства за неосъществените сделки са представени единствено издадените в следващия отчетен период кредитни известия. Органът по приходите е приел, че за периода на упражненото право на данъчен кредит до издаване на кредитните известия на основание чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ се дължи лихва в размер на 744.24 лв. Тези констатации са възприети безкритично от първоинстанционния съд. При наведените с касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът констатира, че назначената експертиза не е дала отговор относно отчитането и декларирането на процесните фактури и кредитни известия, поради което спорът е останал неизяснен от фактическа страна. За да се установи основание за начисляване на лихви, следва преди всичко да се установи ползването на право на данъчен кредит. По делото липсват справките-декларации и дневниците по ЗДДС за съответните периоди, не е установено деклариран и ползван ли е данъчен кредит по спорните доставки и за какъв период, не е установено дали правилно е определен размерът на евентуално дължимата лихва. Поради това решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 и 2 АПК, а делото - върнато на друг състав на АСВТ за изясняване на спорните въпроси, включително и служебно назначаване на експертиза в тази връзка. В хода на ревизията е констатирано, че задълженото лице е извършило вътреобщностно придобиване (ВОП) по реда на чл. 13, ал. 1 ЗДДС от "Шустер" гр. Мюнхен, Германия с VIN DE162480428 по фактура № 1079 от 24.09.2007 г. на стойност 10 700 евро (20 927.38 лв.), с предмет на доставка "лек автомобил Фолксваген голф 1,9 TDI". Ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като е издало протокол № 2 от 24.09.2007 г. по чл. 117 ЗДДС. Същият е включен в справка декларация по чл. 125 ЗДДС и Дневника за покупки за м. 12.2007 г. С РД е констатирано, че спорният автомобил не притежава характеристиките на товарен автомобил, дадени в позиция 8704 от Комбинираната номенклатура на ЕС, а отговаря на условията, предвидени за леките автомобили в позиция 8703. На ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно в тази част поради съществено процесуално нарушение, довело до неизясняване на спора от фактическа страна, което налага неговата отмяна на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 и 2 АПК. АСВТ не е обсъдил представените по делото доказателства и не е установил дали спорният автомобил е товарен или е лек, поради което решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото в тази част следва да се назначи експертиза, която да даде заключение дали спорният автомобил е лек или товарен. На ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит, както следва: в размер на 480,33 лв за данъчния период м. 08.2008 г. по фактура № 2128 от 29.08.2008 г., издадена от "Ари Ком" ООД, с предмет на доставка "секция Xynto авансово плащане плащане по ф-ра 195/14.07.08 г. "; в размер на 139,35 лв за данъчния период м. 05.2009 г. по фактура № 170042260 от 16.05.2009 г., издадена от "Технополис България" ЕАД, с предмет на доставка "кафеавтомат SAECO ODEA GIRIO"; в размер на 3464,56 лв за данъчния период м. 08.2009 г. по фактура № 100...13 от 16.08.2009 г., издадена от ЗП Светлана Тодорова, с предмет на доставка "строителни материали по опис"; в размер на 600 лв за данъчния период м. 12.2007 г. по фактура № 37 от 27.12.2007 г., издадена от "Еко Продукт" ЕООД, с предмет на доставка "обработка счет. документи"; в размер на 270,82 лв за данъчния период м. 06.2008 г. по фактура № 101 от 30.06.2008 г., издадена "Алекс-Ко" ООД, с предмет на доставка "транспортна услуга България - Гърция"; в размер на 8898,92 лв за данъчни периоди м. 08.2007 г. и м. 12.2007 г. по фактури № 98 от 01.08.2007 г., № 100 от 14.08.2007 г., № 99 от 02.08.2007 г., № 19 от 31.12.2007 г., № 122 от 14.12.2007 г. и № 121 от 14.12.2007 г., издадени от "Иванов - КЛМ" ЕООД, с предмет на доставка "разплодни яйца", "кокошка охладена"; в размер на 9510,72 лв за данъчни периоди м. 08.2007 г., м. 12.2007 г., м. 02.2008 г. и м. 04.2008 г. по фактури № 9 от 27.08.2007 г., № 20 от 28.12.2007 г., № 21 от 29.02.2008 г. и № 25 от 25.04.2008 г., издадена от "Еф Екс" ЕООД, с предмет на доставка "соев шрот, царевица", "живи пилета бройлери", "пилета живи", "пилета угоени" . Първоинстанционният съд не е обсъдил доставките по отделно и не е изложил какви доказателства са събрани във връзка с всяка от тях. Съответно мотивите по отношение редовността на доставките са общи и повърхностни. Конкретно по отношение на спорните доставки от "Еф Екс" ЕООД, "Иванов - КЛМ" ООД и "Алекс - Ко" ЕООД, съдът не е изложил конкретни мотиви, защо приема, че доставките на стоки и услуги не са реални и не е обсъдил представените още по време на ревизията доказателства, както и заключението на вещото лице по отношение на тези доставки. По отношение на доставките от "Еф Екс" ЕООД по време на ревизията са представени процесните фактури, пътни (прехвърлителни) разписки към всяка фактура, фактури от предходни доставчици, протокол за прихващане на дължими суми. По отношение на доставките от "Иванов - КЛМ" ООД по време на ревизията са представени процесните фактури, пътно-прехвърлителни разписки към всяка фактура, удостоверение по чл. 24 ЗСТЗ, удостоверение за регистрация на животински обект, договор за наем на ферма, договор за селекционна дейност в птицевъдството, фактури от предходни доставчици за храна на птиците. По отношение на доставките от "Алекс - Ко" ЕООД по време на ревизията са представени процесните фактури (л. 40, папка V), CMR (л. 41, папка V) и пътно-прехвърлителна разписка (л. 42, папка V). Вещото лице е дало заключение, че фактурите са отразени в счетоводството на доставчиците "Еф Екс" ЕООД и "Иванов - КЛМ" ООД. По отношение доставчика "Алекс - КО" ЕООД вещото лице не е могло да отговори дали фактурата е включени в Дневниците за продажби/ покупки, тъй като не са му били представени счетоводни регистри. От заключението на вещото лице е видно, че "Еф Екс" ЕООД и "Иванов - КЛМ" ООД са разполагали с техническа обезпеченост. Вещото лице е изследвало разплащането между ревизираното лице и доставчиците и последващата реализация на процесните стоки. Настоящият състав намира, че решението в горепосочената част е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не е обсъдил представените доказателства по делото, поради фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, а това от своя страна препятства надлежната проверка за правилно приложение на материалния закон. Решението, в тази част следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на АСВТ, който следва да обсъди всички представени по делото доказателства. По ЗКПО: С процесния РА на ревизираното лице са определени задължения за корпоративен данък в общ размер на 26161.14 лв и лихва в общ размер на 14821.13 лв. В изводите на първоинстанционния съд относно тези задължения липсва конкретика до степен, че реално липсват мотиви в тази част. Изобщо не са обсъдени отделните многобройни основания за увеличаване на финансовия резултат за данъчни цели; не са обсъдени възраженията на ревизираното лице за приложението на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО /редакция 2007 г./. Липсата на мотиви на съдебното решение е винаги процесуално нарушение и в случая то е от категорията на съществените, тъй като изцяло лишава жалбоподателя от право на защита пред първата инстанция. Освен това размерът на дължимия данък по ЗКПО следва да бъде определен след като се прецени налице ли е основанието на чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с непризнатите за данъчни цели разходи по фактури, по които доставките са счетени за нереални. С РА за 2007 г. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО не са признати разходи в размер на 525 лв по фактура № 79 от 11.07.2007 г., издадена от "Крафт" ЕООД с предмет климатик; на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО на ревизираното лице не са признати за данъчни цели разходите по издадените фактури от "Еко Продукт" ООД, "Иванов - КЛМ" ЕООД, "ЕФ Екс" ЕООД. Така финансовият резултат на дружеството е преобразуван в размер на 67773 лв и на дружеството е определено задължение за корпоративен данък в размер на 6777.30 лв. Както вече се посочи по-горе, изводите за нереални доставки от "Иванов - КЛМ" ЕООД и "ЕФ Екс" ЕООД, разходите във връзка с които не са признати за целите на облагането с корпоративен данък, са направени при допуснато съществено процесуално нарушение. Изводите за приложение на чл. 26, т. 2 ЗКПО също са обвързани от констатациите във връзка с тези доставки, което налага отмяна на решението и в тази част. Предвид изложеното, решението относно задълженията по ЗКПО следва да бъде изцяло отменено и върнато на първоинстанционния съд, който, след като формира обосновани изводи относно приложението на чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО по повод разходите по фактурите на "Иванов - КЛМ" ЕООД и "ЕФ Екс" ЕООД, следва да изчисли размера на дължимия данък, при нужда посредством специални знания, включително относно авансовите вноски. Размерът на данъка по ЗКПО не може да се определя за първи път от касационната инстанция, тъй като това съществено засяга правото на защита на ревизираното лице. За 2008 г. на основание чл. 78 ЗКПО е преобразуван финансовият резултат на дружеството със сумата в размер на 49010,98 лв, представляваща заем, предоставен на "Агропед" ЕООД, съгласно договор от 27.11.2007 г. и приходен касов ордер от 31.12.2007 г., който изобщо не е обсъден от първата инстанция. Не е призната за разход сумата от 200,15 лв., която представлява начислена счетоводна амортизация на заприходени мебели по фактури от "Ари Ком" ООД. На основание чл. 26, т. 2 ЗКПО на ревизираното лице не са признати за данъчни цели и разходите по издадените фактури от "Алекс - Ко" ЕООД и "Еф Екс" ЕООД. На основание чл. 26, т. 6 ЗКПО не е призната за разход сумата от 6916.78 лв., осчетоводена на основание РА № 150800124 от 24.04.2008 г. Не е признато извършеното от задълженото лице преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 179 ЗКПО (редакция 2008 г.) в размер на 4773.23 лв., защото е установено, че не са изпълнени условията в чл. 167 и чл. 179, ал. 2 ЗКПО. Предвид внесения от ревизираното лице корпоративен данък в размер на 9045,97 лв органът по приходите е определил данък за довнасяне в размер на 13470.40 лв. и е начислил лихви за просрочие в размер на 6 788.36 лв. По отношение на приложението на чл. 78 ЗКПО във връзка с предоставен заем от ревизираното лице, впоследствие върнат, в решението липсват каквито и да било фактически констатации. Това напълно препятства проверката за правилно приложение на материалния закон, което налага отмяна на решението и връщане на делото в тази част за обсъждане на доказателствата, формиране на фактически изводи и прецизна обосновка за приложението на чл. 78 ЗКПО в този случай. Относно приложението на чл. 26, т. 2 ЗКПО изводите са направени при допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото не са обсъдени представените доказателства за реалност на доставките по издадените фактури от "Алекс - Ко" ЕООД и "Еф Екс" ЕООД. Неправилни са изводите за неприложимост на чл. 179 ЗКПО / отм., в сила до 01.01.2010 г./ и липса на основание за преотстъпване на данъка. При данните по делото, че ревизираното лице произвежда животинска продукция и че е вложило средства в уред за снегопочистване и ремонт на автомобил, изводът, че липсват твърдения и доказателства за инвестиции в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи е направен при допуснато съществено процесуално нарушение. В хода на ревизията изобщо не е обсъдено дали РЛ отговаря на изискванията на чл. 167 ЗКПО, това не е проверено и от съда. Органите по приходите са изброили фактурите, представени от ревизираното лице, без да изследват налични ли са активите, респективно извършен ли е ремонтът и за какви цели са използвани. Тази проверка е следвало да бъде извършена от съда, след даване надлежни указания по доказателствената тежест и възможност за събиране на доказателства. Ето защо, решението относно задълженията по ЗКПО за 2008 г. следва да бъде изцяло отменено и върнато на първоинстанционния съд, който, след като формира обосновани изводи относно приложението на чл. 26, т. 2 ЗКПО, чл. 78 ЗКПО, чл. 167 и чл. 179 ЗКПО, включително по повод разходите по фактурите на "Алекс - Ко" ЕООД и "ЕФ Екс" ЕООД, предоставения заем и преотстъпването на данъка, следва да изчисли размера на дължимия данък и авансовите вноски, при нужда посредством специални знания. Изводите относно задълженията за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. по ЗКПО са в зависимост от установеното във връзка с реалността на доставките от "Ари Ком" ООД, "Технополис България" ООД, ЗП "Светлана Тодорова", както и относно връзката на предмета на тези доставки с икономическата дейност на предприятието. Тези въпроси следва да бъдат изрично обсъдени в светлината на събраните по делото доказателства. Изрично следва да се обсъдят и възраженията на ревизираното лице във връзка с преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б ЗКПО, като се изследват условията за прилагане на тази разпоредба, предвид събраните доказателства за закупени активи. Размерът на данъка, включително на авансовите вноски следва да бъде определен от първоинстанционния съд Никакви конкретни съображения не са изложени от първоинстанционния съд и във връзка с невнесения по реда и в сроковете на чл. 65 ЗДДФЛ вр. чл. 42 ЗДДФЛ авансов данък за доходи от трудови правоотношения, както и по отношение на определените задължения по КСО, ЗЗО и ЗГВРС. По изложените съображения решението следва да бъде изцяло отменено, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК и върнато за ново разглеждане на друг състав на АСВТ, при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона. По исканията за разноски за касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд, който повторно ще разгледа делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение