Определение № 2983 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1477/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 от АПК. Образувано е по частна жалба на Министъра на вътрешните работи, против определение № 430/12.01.2024 г. постановено по адм.д.№ 11839/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, в която МВР е осъдено да заплати на Н. Филимонов направените по делото разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева. Частният жалбоподател поддържа, че определението в оспорената част е недопустимо и неправилно. Твърди, че съдът неправилно е конституирал като страна Министъра на вътрешните работи, при положение че същия, на основание чл.68, ал.6 от ЗМВР, със своя заповед е оправомощил директора и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане и отказ за снемане на полицейска регистрация. Посочва, че в случая със заповед, не на Министъра на вътрешните работи, а на директора на ГД“НП“ полицейската регистрация на Н.Филимонов е била заличена и тъй като ГД“НП“ е самостоятелно юридическо лице, а Директора на ГД“НП“ самостоятелен административен орган, именно последния е следвало да бъде конституиран като ответник по делото, което обстоятелство не е съобразено от първоинстанционния съд и е рефлектирало и върху неправилното възлагане на разноските по делото. Счита, че неправилно решаващият съд е приел и че с издаването на заповедта за заличаване на полицейската регистрация е налице оттегляне на мълчаливия отказ / чл.159, т.3 от АПК/, поради което не е налице и основание за присъждане на направените по делото разноски. Иска определението в обжалваната част да бъде обезсилено, алтернативно отменено, ведно със законните последици. Ответникът – Н. Филимонов от гр.София, чрез процесуалния си представител адв.Т.Тошев оспорва частната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на определението в обжалваната част. Иска същото да бъде оставено в сила и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: На 29.09.2023 г. Филимонов е депозирал в 04 РУ на СДВР искане за снемане на полицейска регистрация, като на 24.11.2023 г. е подал до АССГ и жалба срещу мълчалив отказ на Министъра на вътрешните работи да се произнесе по искането, въз основа на която е образувано адм.д.№11839/2023 г. по описа на съда. Тъй като жалбата не е била подадена чрез административния орган, въпреки отразеното в нея че се подава чрез ГД „НП“ и Министъра на вътрешните работи, съдът е изискал административната преписка и е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности. На 10.01.2024 г. жалбоподателя е подал до АССГ молба, към която е приложил Заповед № 3286з-4676 от 21.12.2023 г. на Директора на ГД „НП“ за снемане на полицейската му регистрация, посочил е, че обжалвания от него административен акт е отменен, поради което производството следва да се прекрати, поради липса на правен интерес и е поискал присъждане на направените по делото разноски. С определение № 430 от 12.01.2024 г. постановено по делото, на основание чл.159, т.3 от АПК, АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Филимонов срещу мълчалив отказ на Министъра на вътрешните работи да се произнесе по искане за снемане на полицейска регистрация с вх.№ УРИ 22 8000-16100/29.09.2023 г. по описа на 04 РУ СДВР, осъдил е МВР да заплати на Филимонов сумата от 800 лв. - направени по делото разноски и е прекратил производството по делото. Постановеното определение в частта, в която МВР е осъдено да заплати направените по делото разноски е неправилно по следните съображения: За да възникне задължението за възстановяване на направени по дело разноски, следва да е налице неоснователно предизвикан правен спор пред съда. Законодателят е дал различни разрешения с разпоредбата на чл. 143 от АПК, като в ал. 2 е посочено, че жалбоподателят има право на разноски при оттеглен административен акт. В случая обаче няма оттегляне на мълчалив отказ, както е приел първоинстанционния съд, а преждевременно подадена жалба до съда. Административното производство е започнало на 29.09.2023 г. по искане на Н.Филимонов за снемане на полицейска регистрация по чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване на снемане на полицейска регистрация /Наредбата/, подадено до Началника на 04 РУ на СДВР, като структура по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата, извършваща регистрацията. Началникът на 04 РУ на СДВР не е компетентния административен орган за снемане на полицейска регистрация, предвид наличието на оправомощаване на директора и заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" със заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, които имат правомощието да се произнасят по тези искания. От данните по делото се установява, че към 24.11.2023 г., когато е подадена жалбата на Филимонов против мълчалив отказ на Министъра на вътрешните работи директно до съда, а не чрез административния орган, административната преписка не е изпратена на директора на Дирекция "Национална полиция". Ръководителят на структурата, която е извършила регистрацията изготвя предложение за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация, съобразно установеното основание по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, с приложен към него комплект документи от проверката по преписката, предвид чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредбата. По правилото на чл. 25, ал. 1 от АПК датата на започване на административното производство е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган. Предвид специалната разпоредба на чл. 19, ал. 7 от Наредбата искането постъпва като част от комплекта документи, ведно с предложението в ГД“НП“, от който момент започва да тече срок за произнасяне по чл. 57, ал. 4 от АПК. В случая предложението, ведно с документите от приключилите проверки и искането на Н.Филимонов, са постъпили на 13.12.2023 г. в ГД“НП“, видно от Заповед № 3286з-4676 от 21.12.2023 г. на Директора на ГД“НП“, с която е снета полицейската регистрация на лицето. Последната е издадена в законния срок, считано от постъпване на предложението, ведно с искането на Филимонов. Предвид установеното се налага извода, че към момента на сезиране на съда с жалба, за компетентния административен орган не е възникнало задължение да се произнесе. Ето защо липсата на произнасяне от компетентен административен орган към 29.09.2023 г. не презумира мълчалив отказ по чл. 58, ал. 2 от АПК и жалбата се явява преждевременно подадена. Представянето на Заповед № 3286з-4676 от 21.12.2023 г. на Директора на ГД“НП“, с която е разпоредено снемане на полицейска регистрация е основание за прекратяване на делото по чл. 159, т. 1 АПК, тъй като не е налице годен за оспорване пред съд административен акт - мълчалив отказ. Правните последици от прекратяване на делото на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК в случая са, че за ответната страна не възниква отговорност за разноски. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно определение в тази част, което подлежи на отмяна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ вр. с чл. 236 от АПК, състав на пето отделение на Върховния административен съд