Решение № 88 от 7.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 787/2010 г.

Решение № 88 от 7.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 787/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 125/28.05.2010 г., постановено по гр. д. № 123/10 г. от Кърджалийския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2/6.01.2010 г. по гр. д. № 16/09 г. на Крумовградския районен съд и е прекратено производството по делото. С определение № 184/22.03.2011 г. ВКС, ТК, I отд. допусна касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по въпроса: Ако първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, следва ли въззивният съд, след като обезсили решението, да прекрати производството по делото или в изпълнение на разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. посл. ГПК, да го върне за разглеждане от друг състав на съда? Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. намира следното: Производството по делото е образувано по осъдителен иск на [фирма] за заплащане на сумата от 15180 лв. - възнаграждение за превоз и сумата от 932.38 лв. - лихви за забава, като ищецът сочи, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от ответника по иска - [фирма]. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният осъдителен иск е недопустим, тъй като вземането е било предмет на заповедно производство и след постъпило възражение от длъжника кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането. Съгласно Решение № 158/13.10.2010 г. по т. д. № 1086/09 г. на ВКС, ТК, II отд. и Решение № 27/8.03.2010 г. по т. д. № 521/09 г. на ВКС, ТК, I отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК, при предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземане, предмет на спряно заповедно производство, но с погрешно формулиран осъдителен петитум, вместо с надлежен установителен, то се касае за нередовност на исковата молба, а не за недопустимост на иска. В тази хипотеза въззивният съд е задължен да предприеме необходимите процесуални действия за отстраняване на нередовностите на исковата молба съгласно т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Посочената практика се споделя от настоящия състав на ВКС, поради което на поставения правен въпрос отговаря така: Ако първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК със заявен осъдителен вместо установителен петутим, въззивният съд не следва да обезсилва решението и да прекратява производството по делото, а е длъжен да предприеме необходимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба съгласно т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило значението си и при действието на ГПК в сила от 1.03.2008 г. По същество на касационната жалба. Въззивното решението е постановено в противоречие с даденото разрешение на поставения правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е неправилно. Решаващият състав не е констатирал несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, предвид на въведеното твърдение, че вземанията са предмет на издадена заповед на изпълнение и редът за съдебното им признаване при постъпило възражение от длъжника е чрез предявяване на иск за установяване съществуването им. Постановеното решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и за прекратяване на производството по осъдителните искове следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да остави исковата молба без движение на основание чл. 129, ал. 4 ГПК и при отстраняване на нередовностите й да постанови решение по същество на въззивната жалба. Разноски за настоящото производство не са претендирани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд