Определение № 4646 от 17.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2184/2024 г.

Производството по настоящото дело е било образувано по касационна жалба на „Ню Естейтс“ ООД- трето лице-помагач по делото срещу решение № 261134 от 13.09.2023 г. по в.гр.д.№ 4417 от 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II „А“ въззивен състав. С определение № 1023 от 05.03.2025 г. настоящият състав на ВКС е оставил касационната жалба на „Ню Естейтс“ ООД без разглеждане като недопустима. С определение № 4360 от 29.09.2025 г. по ч.гр.д.№ 2405 от 2025 г. друг състав на първо г.о. на ВКС е потвърдил това определение. На 17.04.2025 г. /след постановяване на определението от 05.03.2025 г., но преди влизането му в сила/ една от ответниците по жалбата И. В. Ц. е поискала настоящото гражданско дело да бъде спряно до приключване на в.гр.д.№ 6975 от 2020 г. на Софийския градски съд, което имало преюдициално значение за изхода на спора по настоящото дело. Със заявление от 14.10.2025 г. И. В. Ц. заявява, че и към настоящия момент поддържа искането си. Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита молбата на И. Ц. за неоснователна поради следното: Макар в молбата да е посочено основанието на чл.229, ал.1 т.6 ГПК, по същество е подадена молба за спиране на настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно приетото в т.8 от Тълкувателно решене № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС и т.9 на Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк.д.№ 2 от 2004 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд може да спре производството по касационно дело на основание чл.182, б.“г“ ГПК /отм./, аналогичен чл.229, ал.1, т.4 ГПК, само ако пред ВКС е даден ход за разглеждане на делото по същество по реда на чл.218и, ал.2 ГПК /отм./, аналогичен чл.295, ал.2 ГПК. В останалите случаи, когато производството пред ВКС е в контролната му фаза, какъвто е настоящия случай, ВКС не може да спре делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато висящността на обуславящото дело е възникнала след приключване на производството пред въззивната инстанция. Това е така, тъй като когато действа като контролно-отменителна инстанция за проверка допустимостта и правилността на решението на въззивния съд, а не като съд по същество, ВКС няма право да приема и събира нови доказателства и да съобразява нови фактически положения, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивния съд. В тези случаи решението по обуславящото дело би могло да се съобрази от новия състав на въззивния съд, на когото делото е върнато от ВКС за ново разглеждане, а ако ВКС остави в сила или не допусне до касационно разглеждане въззивното решение- по реда на отмяната по чл.231, б.“а ГПК /отм./, аналогичен чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В случаите, в които висящността на обуславящото дело е възникнала преди постановяване на въззивното решение, то това решение е недопустимо /като постановено при наличието на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск/. В тази хипотеза, при подадена пред него касационна жалба срещу въззивното решение ВКС също не може да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а следва, ако касационната жалба е допустима и не подлежи на връщане, служебно да допусне касационно обжалване на решението в обжалваната му част на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- поради вероятност това решение да е недопустимо. Постановките на т.8 от ТР № 1 от 2001 г. и т.9 от ТР № 2 от 2004 г. запазват действието си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. С оглед на това и предвид обстоятелството, че касационното производство по настоящото дело не е във фазата по чл.295, ал.2 ГПК /отмяна на въззивно решение при повторно касационно обжалване и разглеждане на делото от ВКС по същество/, настоящият състав на ВКС не може да спре касационното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на в.гр.д.№ 6975 от 2020 г. на Софийския градски съд, дори това дело да е обуславящо за изхода на спора по настоящото дело. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение